– Не, Сидни. – Гласът ми пресекна. – Нуждая се от теб. Нямаш представа колко много се нуждая от теб.
Приближих устни към нейните и изведнъж ми се стори, че всичко, което ми се бе случило досега, е било просто подготовка за този момент, че точно в този миг започваше истинският ми живот. Притеглих я към себе си и ако тя някога е имала съмнения, че искам да вкуся кръвта ѝ, знаех, че всички те изчезнаха завинаги тук и сега. Единственото, което жадувах да вкуся, бяха устните ѝ, кожата. Всичко, което ме подлудяваше. Пръстите ѝ уловиха краищата на ризата ми и ние прекъснахме целувката за кратко, за да я изхлузи тя през главата ми. Надникнах в очите ѝ и въпреки че изгаряха от страст, копнеж и онзи примитивен инстинкт, който движеше расите ни откакто свят светува, видях в тях и стаена тревога.
Тя нямаше опит в това, а и не ѝ се бе случвало да попада често в подобна ситуация. Аз трябваше да я водя, ала бедата бе там, че и аз нямах никакъв опит: никога досега не съм бил с девственица. Никога досега такава отговорност не е лежала на плещите ми. С другите момичета може и да нямаше значение, но знаех, че Сидни, независимо дали щяхме да бъдем заедно навеки, или пътищата ни щяха да се разделят, винаги щеше да сравнява следващите си любовни преживявания с този първи път.
Но докато водех умело ръката ѝ към колана си, а след това я положих нежно върху леглото, вече знаех със сигурност по кой път щяхме да поемем. Ние винаги щяхме да бъдем заедно. Трябваше да бъдем заедно. Не бе възможно всички тези чувства помежду ни някога да помръкнат или да изчезнат. Дишането ѝ се учести и тя зарови пръсти в косите ми, докато обсипвах с целувки шията ѝ, предвижвайки се към гърдите. Усетих, че тя очакваше от мен неистов порив, нещо яростно и стремително. Ала аз бях чакал твърде дълго, за да опозная всяка частица от тялото ѝ, да се насладя на всяка извивка и нямах намерение да бързам. Затова изучвах бавно цялата тази красота, за чието съществуване тя дори не подозираше. За мен беше едновременно мъчително и сладко и за пръв път в живота си мислех много повече за партньорката си, отколкото за себе си.
Лежах върху нея, когато отново впих устни в нейните, а тя се притисна към мен с настойчива жар, в която нямаше и следа от страх. И тогава най-сетне се случи чудото, за което бях бленувал толкова дълго. Сякаш се разтворих в прегръдките ѝ, в милувките ѝ, във всичко. Соня често казваше, че не вярвала в сродните души, но аз вярвах, че в това плътско единение, моята душа се сливаше с душата на Сидни, че тази хармония между телата ни е знак за нещо много по – голямо, за нещо предопределено.
И когато всичко свърши, не исках да я пускам. Погледнах лицето ѝ, пламналите страни и влажните кичури, обрамчващи потното ѝ чело, и си помислих: "Без значение дали това е само едно животинско съвкупление, или върховно сливане на душите, тя е моя и аз съм неин."
Търкулнахме се настрани и се сгушихме един до друг, плътно прегърнати. В гърдите ми бушуваха толкова силни емоции, че имах чувството, че ще се пръсна. Исках да ѝ прошепна безброй пъти, че я обичам, ала когато погледнах в очите ѝ, разбрах, че не е нужно.
– За какво мислиш? – попитах я.
– Че трябваше да го направим много отдавна.
Целунах я нежно по челото.
– Не, сега беше точният момент. Моментът, когато трябваше да се случи. – Знаех какво мислеше Сидни за съдбата и предопределеността и при други обстоятелства навярно щеше да ми изнесе лекция за свободната воля. Вместо това тя плъзна пръсти по врата ми и се усмихна.
– А ти за какво мислиш?
– За Ръдиард Киплинг[13].
Ръката ѝ застина.
– Сериозно?
– Да не би да смяташ, че не съм способен да мисля за поезия след секс?
Сидни се засмя.
– Ейдриън, много отдавна разбрах, че си способен на всичко. По-скоро очаквах Кийтс или Шекспир.
– Хареса ми томчето със стихотворения, което ми даде. Къси са, а по-налудничавите сякаш говорят с мен. – Претърколих се по гръб, скръстих ръце под главата си и се втренчих в прозрачния балдахин. – Мислех си за поемата "Самка".
– Е, наистина не очаквах това.
– Тя не е за жестоките жени, макар че може да звучи точно така.
– Зная. – Разбира се, че Сидни знаеше.
– Тя знае, защото го предупреждава, инстинктите ѝ никога не я подвеждат, самката е по-смъртоносна от самеца. – Затворих очи за миг, оставяйки се да се рея на вълните на любовта, изтощението и плътското блаженство. – Ние сме глупаци, Сидни. Мъжете. В момента ти ме правиш съвършено безпомощен. Вие, жените, сте толкова красиви и съблазнителни, че ние, мъжете, сме като играчка в ръцете ви. Ние воюваме заради вас, придумваме ви с ласкателства. А вие ни приемате. За нас е по-лесно тук, в леглото.