С Трей нямах подобни тревоги. Аз трябваше само да изрека заклинанието, докато магията е активна в кръвта и готова да го приеме.
– Няма да говориш на никого за чувствата си към Анджелина – казах му строго.
Трей срещна погледа ми и аз видях как тъмните му очи започнаха да помътняват, като че ли бе готов да се покори на волята ми. Сърцето ми се сви. Бях виждала как действа това заклинание върху други татуирани алхимици. Самата аз го бях преживяла. Точно така започваше да действа внушението. Бяхме се провалили. Магията все още действаше и.
Внезапно той примигва рязко, като че ли се отърсваше от сън.
– Защо не? – попита.
– Защо не какво?
– Защо не мога да говоря за Анджелина?
– А ти искаш ли?
– Не зная. Понякога.
– Знаеш ли, онзи ден, докато обядвахме, обсъждахме плановете за пролетната ваканция и тя внезапно започна да бъбри как сурикатите[14] не са истински котки и как зоолозите трябвало да ги преименуват, защото това можело да причини големи проблеми, ако някой реши да си вземе една от тях за домашен любимец. – Изгледах Трей внимателно. – Какво мислиш за това?
Изражението му омекна и лицето му се озари от усмивка.
– Това направо ме хвърли в музиката. Не, харесва ми. Зная, че подобни нейни приказки звучат шантаво, но това е защото всичко е толкова ново за нея, разбираш ли? Ние приемаме всичко за дадено, но когато съм с нея, гледам на света с нови очи. Тя прави моя свят по-хубав. Именно затова е толкова страхотна. – Внезапно се сепна и се втренчи подозрително в мен. – Защо си се ухилила до уши?
– Защото ти ми споделяш чувствата си към Анджелина.
– Е, ѝ? – запита той с подозрителен тон.
– Аз ти казах да не го правиш.
– Наистина ли?
Вратата на гаража се отвори и на прага се появи Ейдриън. Налагаше се да остане в кампуса до късно и чак сега бе успял да дойде.
– Още ли се занимаваш с татуировки, Сейдж? Да не си решила да татуираш образа на моя пиратски скелет? – Огледа и двама ни. – Какво става тук?
Разсмях се и скръстих ръце на гърдите си.
– Получи се. Мастилото с каменна сол неутрализира другото мастило. Развали внушението! Човешката магия победи.
Трей повдигна вежди.
– Дали наистина искам да узная подробностите?
Изненадах го, като го прегърнах за миг.
– Подробностите са следните: ти току-що помогна да се докаже едно голямо откритие, което от своя страна ще помогне на много хора.
Напълно разбираемо, той все още изглеждаше озадачен.
– Стига да не си ми нанесла някакво трайно увреждане.
– Ти си напълно чист и свободен и можеш да дойдеш на кино с нас – напомних му аз.
– Все пак нали всички сме приятели – заяви Трей припряно.
– Безусловно – потвърдих аз.
Трей трябваше да тръгва за смяната си затова поговори о нас само още малко. Веднага щом излезе, аз се хвърлих в обятията на Ейдриън и той ме завъртя.
– Умница си ми ти! – похвали ме той. – Успя!
Притиснах устни към бузата му.
– Нямаше да успея без теб.
– Без мен? Не бях аз този, който се сдоби с незаконните съставки, намери човек за опитите и само за една седмица се научи да прави татуировки.
– Ти ми оказваше морална подкрепа, а това е най-важно то. Сега, след като се убедих, че мастилото върши работа, ще трябва да осигуря по-голямо количество до пристигането на Маркъс. Прави ми компания.
Маркъс беше изпратил чрез Сабрина съобщение до Ейдриън, че следващата седмица ще бъде в града. Щом имах свободна минута, правех нова порция мастило и нямах намерение да пропилявам тази възможност. Трябваше да снабдя Маркъс с възможно най-доброто оръжие в битката, която водеше. Когато се върнахме в къщата, госпожа Теруилиджър беше заета в кухнята. Тя ми махна и ме увери, че мога да използвам работилницата ѝ. Въпреки че не знаеше точно с какво съм се заела, нямаше нищо против да я споделя с мен и ми бе разрешила да си оставям там пособията и материалите. В миналото Ейдриън бе идвал безброй пъти и както и тази вечер, седеше близо до мен и мълчаливо се занимаваше със своята работа, а аз – с моята. Атмосферата бе уютна, приятна и почти нормална.