Тя поклати глава.
– Аз карам приус.
Отново се опитах да вдъхна живот на мустанга. Никакъв успех. – Дявол да го вземе! Точно днес ли трябваше да се случи! На рождения ден на Сидни. Имахме планове.
– Извикай пътна помощ, а аз ще те откарам у вас. – Потупа ме съчувствено по рамото. – Имам един познат, който работи в сервиз. Ще предложи добра отстъпка.
– Едва ли ще е достатъчно – промърморих и извадих мобилния си. – Освен ако е безплатна услуга. Съвсем съм го закъсал до следващата седмица и половина.
– Предполагам, защото си ѝ взел някакъв екстравагантен подарък?
– Не съвсем. Дълга история.
Всъщност се бях примирил, че няма да мога да отрупам Сидни с подаръци. Вече не се чувствах потиснат заради това, нито се тревожех, че се налага да продам копчетата за ръкавели на леля Татяна. Хапчетата навярно ми бяха помогнали, но знаех, че имаше и още нещо. Заради възторжената проповед на Джил и случилото се в Пенсилвания, скъпите материални блага вече не ме блазнеха както някога. Щеше ли да ми достави удоволствие да обсипя Сидни с диаманти? Навярно, но вече не изпитвах необходимост да го сторя. Помежду ни имаше много по-важни неща. Стигаше ми да ѝ сготвя вечеря и просто да се наслаждавам на времето, прекарано насаме с нея.
Разбира се, планирах част от гореописаното време насаме да бъде прекарано в моята кола, която изглежда бе сдала багажа. Може би вече не затъвах в мрачните дебри на отчаянието от типа "не ми се става от леглото", но можех да се вкисна като всеки нормален човек, чийто план е пропаднал. Почти не проговорих, докато Роуина чакаше с мен на паркинга на кампуса, а просто оставих лошото ми настроение да трови атмосферата около мен.
– Направо ставаш за модел на унилия художник – подразни ме тя. – да не вземаш уроци по вкиснато настроение?
– Не, просто такъв съм се родил.
Тя се ухили и ме сръга с лакът.
– Горе главата! Ще те откарам където искаш. Ще ти спасим деня, хлапе.
Трудно е да останеш начумерен, когато си в компанията на толкова слънчева жизнерадостност. А и не можех да допусна Сидни да дойде тази вечер и да ме завари нацупен. Трябваше да сътвори истинско чудо, за да се отърве от Зоуи и отложи сестринското празнуване на рождения ден. Навярно щеше да си спести голяма част от напрежението и стреса, като просто отложи срещата с мен, но за мен означаваше много да честваме празника точно на този ден. Аз настоявах да е тази нощ и сега трябваше да организирам всичко.
Влекачът взе на буксир Ивашкинатора и двамата с Роуина потеглихме към града. Събрах последните си пари, за да купя храна за вечерята, а Роуина едва не получи сърдечен удар, когато влязохме в бакалията и чу какво възнамерявам да купя.
– Замразена лазаня? Готова торта? Мислех, че обичащ това момиче.
– Обичам я, но не съм кулинарен гений.
– Но Каси е.
– Да, но тя не е тук.
Роуина въздъхна и извади телефона си.
– Честно казано, чудя се как си се оправял досега без мен.
Час по-късно Роуина и аз посрещнахме Каси в апартамента ми, която носеше пълна пазарска торба. Наблюдавах как изважда най-различни продукти, които не съм и сънувал, че мога да използвам, като andouille[15] и бамя. Имаше и бутилка бяло вино.
– Сидни не пие – осведомих ги.
– Няма значение – заяви Каси и извади тирбушона. – Виното е за мен, докато готвя.
Роуина потръпна. След моята изцепка в онзи бар, бях напълно сигурен, че Роуина твърдо вярва, че трябва да се запиша в група за анонимни алкохолици. Може би беше права. Видях, че се канеше да скастри Каси за пиенето, но аз махнах с ръка да не го прави.
– Добре съм. – За своя изненада установих, че е вярно. – Най-малко аз съм този, който би искал да се пречка на един кулинарен гений.
Каси ме изгледа над чашата.
– Хей, ти ще помагаш. Нямам намерение да правя сама тази супа от бамя.
– Когато си мисля за романтични вечери в чест на рожден ден, не си представям супа.
– Супа? – Тя едва не се задави с виното си. – да не би да си мислиш, че това е просто една супа? Ще приготвя нещо, което не можеш да развалиш, докато чакаш гаджето си да дойде. Тази супа става все по-хубава и хубава, докато къкри, а когато, тя се появи и я вкуси, ще бъде твоя завинаги. Няма нужда да ми благодариш.
Въпреки заканата си, Каси всъщност не ме накара да ѝ помагам толкова много. Мисля, че се боеше, че ще оплескам всичко, въпреки че аз наистина се опитвах да внимавам, надявайки се да подобря уменията си. Чистенето на скариди беше истинска загадка за мен, а и никога не бях чувал за запръжка от масло и брашно. Оказа се, че готвенето е много забавно, когато си е някого, който си разбира от работата. След като сложи всички съставки и подправки в супата от бамя, Каси я остави да ври на бавен огън и се зае с шоколадовите кексчета е ментова глазура. Тъкмо ми бе подала лъжицата, за да разбърквам сместа, когато чух, че телефонът ми звъни. Обикновено го оставям на вибрации, но сега песента на Куин "Под напрежение" се разнесе с пълна сила. Роуина и Каси прихнаха в един глас.