– Тя ли? Аз ще имам проблеми! – възмути се Анджелина.
– Няма, защото ти просто ще си седиш със скръстени ръце и ще чакаш тя да те измъкне от кашата. – Предпочитах Маркъс да ми се натресе и да омете супата от бамя, отколкото Сидни да прекара вечерта в кабинета на директора на "Амбъруд", опитвайки се да спаси Анджелина от изключване. – А сега трябва да се връщаш. Ти си спец по промъкването крадешком. Можеш да влезеш без да те забележат.
– Продължавам да мисля, че става нещо. – Когато видя, че нямам намерение да пригласям на терзанията ѝ, неканената ми гостенка кимна към кексчетата. – Сигурен ли си, че не може да си взема няколко?
– Още не са готови. Трябва да се покрият с глазура.
– Ами покрий ги сега. Ще ти помогна. Тая работа "да чакаш, докато изстинат" е пълна дивотия.
Това беше един от онези моменти, когато ми се искаше все още да владеех магията на духа, за да ѝ внуша да си тръгне. Накрая – след като изтръсках от джобовете си последните монети и ѝ ги връчих за автобуса – тя се изнесе и ме остави да довърша на спокойствие приготовленията си за рождения ден. Почистих апартамента, запалих свещи и се преоблякох в тъмнозелената риза, която знаех, че Сидни харесва. Когато свърших, кексчетата бяха изстинали, а аз дори опитах от супата и установих, че Каси беше права. Това не беше обикновена супа, а истинско вълшебство.
Сидни пристигна около осем и се закова на място веднага щом пристъпи вътре.
– Ухае ми на скариди. И на мента. И на ананас.
– Вечеря, десерт и тези. – Посочих към светложълтите свещи. – Току-що ги запалих. Наричат се "Хавайска сиеста"[16].
– Това дори не е. Няма значение. – Тя затвори вратата и приближи забързано към мен, за да ме целуне. Това беше една от онези жарки целувки, които ме караха да забравя за всичко наоколо. – Най-добрият ми подарък за рождения ден.
– Не бързай със заключенията – предупредих я и посочих към кухнята.
Тя ме последва и застина с увиснало чене.
– Направил си запръжка от масло и брашно?
– Ако под "направил" подразбираш "надзиравал", то – да.
Хапнахме върху масата за кафе в дневната, седнали на пода на светлината на свещите, също както преди два месеца. Никога не съм си представял, че Сидни може да е по-прекрасна, отколкото в онази приказна червена рокля, ала с всеки изминал ден тя ми доказваше, че съм грешил. В чест на рождения ден Хопър беше съживен и се бе сгушил до Сидни, похапвайки изискано от френската наденица.
Признах си, че съм имал помощнички в кухнята и изглежда, откровеността ми я разнежи още повече. Джил беше права, че с несъвършенството си ще спечеля много повече, отколкото със съвършенството. Ала смехът на Сидни стихна, когато започна да ми разказва за своя ден.
– Зоуи беше бясна. Напоследък се разбирахме толкова добре, Ейдриън! А сега целият напредък в отношенията отиде на вятъра. Казах ѝ, че ще работя заедно с госпожа Теруилиджър – както обикновено – и че и без това за нас ще е по-добре да се измъкнем и да отидем някъде през уикенда, за да отпразнуваме рождения ми ден. Ще имаме повече време заедно и така нататък. – Тя поклати глава. – Но Зоуи не се върза. Всичките ми усилия да си спечеля благоразположението ѝ. Се оказаха напусто. Тя започна да се оплаква, че пренебрегвам мисията заради лични причини и просто искам да отложа излизането ни, за да могат онези създания да дойдат с нас. Но това не беше най-лошото. Казах нещо, което не биваше.
– Че смяташ да отпразнуваш рождения си ден с едно от онези създания? – Нямаше как да не се почувствам виновен. Но със сигурност, ако се бе случило нещо лошо, тя нямаше сега да е тук.
Сидни ми се усмихна вяло.
– Казах ѝ, че ако наистина ме обича и иска да съм щастлива, ще ме остави да прекарам рождения си ден както аз искам, точно като мама, когато бях на дванайсет.
– И какво се е случило, когато си била на дванайсет?
– О, мама предложи да ни изведе на вечеря – само момичетата – баща ни отсъстваше от града – за да празнуваме, но аз не исках. Книгата, която чаках с нетърпение, най-сетне бе излязла, и аз мечтах единствено да се сгуша удобно в леглото и да чета цяла нощ.
– Мили Боже – промълвих и докоснах върха на носа ѝ. – Ти си очарователна.
Тя перна ръката ми.
– Както и да е, Карли и Зоуи наистина искаха да излязат, за да си похапнат нещо вкусно, но мама отсече: "Това е нейният рожден ден. Да я оставим да прави, каквото иска".
– Имаш готина майка.
– Много. – Сидни зарея поглед за няколко минути, светлината на свещите се отразяваше в очите ѝ. – Е, това, че споменах мама, беше най-лошото нещо, което можех да причиня на Зоуи тази вечер. От известно време се опитвам да я убедя да свидетелства за съвместно попечителство, тъй като в този случай тя ще може да живее и с мама, и с татко. Струва ми се, че тя го обмисляше. И се допитала до баща ни. Ами. Той явно е бил доста многословен. Един разговор, който отново ѝ промил мозъка напълно, защото когато споменах за мама, Зоуи се впусна в разгорещена тирада как не бива да забравяме какъв лош човек е тя. И все в този дух. – Сидни въздъхна. – Мисля, че единственото нещо, което я умилостиви и благодарение на което в крайна сметка успях да се измъкна, беше, когато ѝ казах, че съм ѝ издействала разрешение да упражнява сама обръщане на заден и преден ход на 180 градуса, на паркинга на училището.
16
Кратка следобедна дрямка в Италия, Испания и някои страни от Латинска Америка. – Бел. Прев.