– Не ме занасяй, Джаклин Теруидиджър! Зная защо си тук. Искаш нещо. Това е единствената причина, заради която напоследък наминава някой. Никакви любезности, никакъв чай. Само искам, искам, искам.
Госпожа Теруилиджър преглътна и ме избута напред.
– Инес, това е Сидни Мелроуз. Погледни какво ти е донесла.
Отне ми минута, за да си спомня за розите и ги подадох с притеснена усмивка. Инес ги пое предпазливо и помириса всяка една, преди да ни кимне одобрително.
– Влизайте.
Влязохме в преддверието и тогава тя видя Ейдриън.
– Виж ти, виж ти, кого сте ми довлекли. Можехте да си спестите парите за цветята и просто да доведете него. Отдавна не съм се забавлявала с красив млад морой.
– А аз отдавна не съм срещал жена, която толкова много да цени розите, също като мен – отвърна подобаващо Ейдриън, както винаги съобразителен и чаровен. – Не че ги познавам изтънко. Обаче съм длъжен да отбележа, че никога досега не съм виждал толкова изумителен вкус за украса. Почитателка сте на розовото, нали? Казах им, когато купуваха цветята, но кой да ме слуша? Не, те настояваха розите да са тъмночервени.
Инес присви очи и изгледа госпожа Теруилиджър критично.
– Каква игра играеш, че си довела тук един от тях? На практика те никога не са търсили помощта ни.
– Не става дума за него – обясни госпожа Теруилиджър, – а една моя ученичка и помощничка.
Инес се замисли за това, докато подреждаше розите в една маза (изрисувана с рози), след което ни покани да седнем във всекидневната ѝ в бледомораво. Уханието на рози бе почти задушаващо и аз преброих поне три включени освежители на и издуха, отговорни за тази потискаща атмосфера. Инес се настани в дълбоко кресло, тапицирано с кадифе и в първия миг на изненада си казах, че поне по него нямаше рози, докато не видях, че дървената част също бе резбована с рози.
– Така – промърмори Инес, докато ме оглеждаше втренчено, а аз се настанявах внимателно на дивана, до госпожа Горуилиджър. Ейдриън седна на един стол, приличащ на трон. – Ученичка и помощничка, а? А аз си мислех, че просто посвещаваш свободното си време на форумите за природна храна и агитираш за ползата от семената на чиа[4]. – Очите на парицата неочаквано се разшириха и аз се досетих, че беше видяла татуировката на лявата ми буза. Леко се подсмихна – става все по-интересно. Ти се оказа по-смела, отколкото те мислех, щом си взела при себе си една от тях.
– Тя е много силна – промърмори госпожа Теруилиджър с почти оправдателен тон.
Инес цъкна с език и взе чашата си. Ухаше на Ърл Грей и се надявах да ни предложи по чаша.
– Мислиш ли, че не го зная? Разбрах го още когато отворих вратата. И как се справяш? Не те ли тревожи, девойче, че общуваш с дявола? Или в каквото там вярвате вие, алхимиците? – Тя погледна към Ейдриън. – Но явно си преодоляла отвращението си към свръхестественото, щом като си пътувала в една кола с момчето, което чисти басейна на Джаклин.
Знаех, че Инес познава света на вампирите. Нали в крайна сметка точно заради това сега бяхме тук – да научим за стълкновенията ѝ със стригои. От вещерското сборище узнах също, че някои вещици имат делови отношения с вампирите и ги приемат като нещо съвсем нормално. Но при все това за мен беше напълно непознато преживяване да бъда с някой извън нашия кръг, който толкова непринудено общува с мороите.
– Тези ръце не са създадени за физически труд – осведоми я Ейдриън.
– По-тихо, момче – скастри го тя, – иначе няма да си ми толкова симпатичен и забавен.
Прокашлях се.
– Не общувам с дявола, госпожо. – А само с един дързък, но дяволски привлекателен вампир. – Занимавам се предимно с преводи на книги за магии и изучавам самоотбрана.
– Благодарение на обучението и старателните упражнения, тя е отлична ученичка – настоя госпожа Теруилиджър.
– Ученичка? Пфу! – Инес махна презрително с ръка. – Повече ми прилича на вятърничава хлапачка, която се мисли за бунтарка, като прави нескопосани магии. Няма значение колко е силата ѝ, щом като не умее да се съсредоточи и да се посвети сериозно на занаята. Имаш ли си гадже, девойче? Разбира се, че си имаш. Това само влошава положението. Няма начин да задържиш вниманието им и да ги накараш да работят сериозно, когато целият им ум е зает със задната седалка на колата. По мое време нямаше такива проблеми. Просто ни изпращаха при възпитателките ни и ни заключваха. Никакви момчета. Никакви изкушения. Ако изгубиш девствеността си, момиче, ще се лишиш от половината от магическите си способности. Нещо, за което сигурно си се замисляла, Джаклин. – Старицата най-сетне млъкна, за да си поеме дъх и отпие поредната глътка от чая. Престорих се, че оглеждам внимателно чашата ѝ, защото знаех, че ако погледна Ейдриън, ще избухна в смях. – Не, в наше време няма смисъл да си правим труда да се занимаваме с хлапета, не и с всичките им есемеси, тв реалита и енергийни напитки. Не мога да отрека, че е облечена елегантно и с вкус, но това не е достатъчно, за да ме накара да си губя времето с някакво девойче.
4
Зърнена култура, използвана от спортисти и диетолози, основна част от храната на майте и ацтеките. – Бел. Прев.