– Е, разбира се, че ще ги побеждава. Всеки вампир е по-силен от човека. Такава му е природата.
Нийл се замисли над думите, докато дъвчеше шишчето си.
– Предполагам, че е вярно – промърмори накрая.
– Не мисля, че е честно – продължих. – Искам да кажа, те вземат предвид категорията на теглото, но няма как да се следи нещо подобно. Ти се състезаваш с хора, които не са ти достойни съперници, тъй като са по-слаби.
Джил ме изгледа предупредително.
– Така е, но той нищо не може да направи, след като спортните отбори в "Амбъруд" не са делят на отбори за хора и за вампири.
– Винаги можеш да се престориш, че губиш в борбата – подметнах аз.
Той пребледня.
– Да изгубя нарочно? Не мога да го направя! Това противоречи на моя етичен кодекс.
– А как се вписва в твоя етичен кодекс една победа над човешки същества, които по никакъв начин не могат да те победят? – парирах. – Ако питаш мен, това може да се определи като морална трансгресия. – Искаше ми се Сидни да бе тук, защото тя щеше да оцени по достойнство моята употреба на трансгресия[7]. – Но това си е твоят живот. Не те осъждам и честно казано. – усмихнах се леко, – аз винаги се държа лошо от морална гледна точка. Това е един от малкото ми недостатъци.
Ала дори и Нийл не бе толкова наивен, че да се хване на това. Само присви очи и процеди:
– Нещо тук ми убягна. Разкажи ми нещо повече за твоите морални възгледи.
Махнах с ръка.
– О, няма да ни стигне времето. Но знаеш ли с кого би трябвало да поговориш по въпроса? С Кастъл. Той е наясно как трябва да се постъпва правилно. Престори се, че си е изкълчил глезена, за да отсъства от мачовете през по-голямата част от баскетболния сезон, за да не противоречи на. И. Етичния състезателен кодекс за хора. Ето кой притежава истински морал.
При все че още не можех да преценя какъв е интересът на Нийл към Джил, не се съмнявах, че той гледа на Еди като на съперник в живота. Еди не стигаше чак до подобни крайности, ала в него също имаше състезателна жилка. Предполагам, че в "Лмбъруд" можеше да има само един водещ дамиир.
– Да се лъже също не е благородно – възрази Нийл разпалено.
– Не, но смирението е. – Въздъхнах замечтано за Еди, както често го правеше Джил за Нийл. – Той предпочита да преглътне унижението да не участва в играта, вместо да пожъне слава, която не заслужава.
Това май се оказа прекалено много за Нийл, ако се съдеше но гневния блясък в очите му.
– Нийл – заговори Джил припряно, – можеш ли да отидеш до бара и да ми поръчаш баклава за вкъщи? С орехи и шамфъстък.
Джил наистина бе моя достойна ученичка. Обикновено тук не поръчваха често баклава с шамфъстък и затова не я излагаха във витрината с десертите. Карайки Нийл да чака, докато изровят една порция, Джил ни осигуряваше известно време насаме.
– Толкова си злобен! – нахвърли се тя отгоре ми, веднага щом Нийл се отдалечи. Дампирът не откъсваше поглед от нас, докато чакаше, но поне не ни чуваше.
– Можеш да имаш нещо по-добро, принцесо сладкишче. – Размахвах вилицата си, за да подчертая всяка дума. – Освен това този Биг Бен е женен за службата си. Никога няма да е твой. Намери си някой моройски принц и забрави за дампирите. Те носят само неприятности. – Аз ли не го знаех. – Освен това можеш да заблуждаваш всички останали, но аз зная, че не си влюбена в него.
– Сериозно? Да не би телепатичната връзка да е станала двупосочна?
– Не е нужно. – Потупах се по главата. – Мога да виждам аурите. А и те познавам много добре. Каква игра играеш? Защо се преструваш, че уж се интересуваш от него?
Тя въздъхна.
– Защото се надявам, че ще се заинтересувам от него.
– Искаш да кажеш, че ако го изиграеш достатъчно добре, ще успееш да убедиш себе си?
– Нещо такова.
– Това са глупости. А щом го казвам аз, да знаеш, че е сериозно обвинение.
Тя ме изрита под масата.
– Ако успея да се влюбя в Нийл, тогава може би ще спра да. – Гласът ѝ заглъхна за миг. – Може би ще престана да мисля за Еди.
Преглътнах жлъчните коментари, които се трупаха неспирно в ума ми и сега напираха на езика ми.
– Не мисля, че става така. Дори съм сигурен, че няма да се получи.
– Длъжна съм да направя нещо, Ейдриън. Жалко, че по-рано не разбрах какво чувствам към Еди. Бях толкова глупава и изпуснах шанса си. Сега Сидни твърди, че е прекалено обсебен от чувството за чест и дълг и дори не може да си помисли, че една принцеса може да падне до неговото ниво.
– Това звучи като нещо, което той би казал – съгласих се. Всъщност никога не съм чувал историята непосредствено от Еди, но Сидни е негов душеприказчик и беше наясно с чувствата му. Преди време Еди е бил влюбен в Джил, макар че горещо го отричал. Никой от нас не знаеше дали чувствата му са оцелели след романса с Анджелина, но нещо ми подсказваше, че дори и да беше така, възгледите на Еди за кавалерството не са се променили.
7
Трансгресия може да означава нарушение на морални норми, но в Библията конкретно се тълкува като неспазване на някоя от Десетте Божии заповеди. – Бея. Прев.