– Хм – промърмори госпожа Теруилиджър. – Няма ли да ни запознаеш, Сидни?
– Ъ? – Все още бях поразена от гледката – Улф по джинси, а не в обичайните си бермуди. – А, да. Това е Малахи Улф. Той обучаваше мен и Ейдриън на бойни изкуства. Улф, това е моята преподавателка по история, госпожа. – Джаки Терунлиджър.
– Приятно ми е да се запознаем – откликна тя.
Госпожа Теруилиджър протегна ръка, за да стисне неговата, но вместо това той се поклони почтително и целуна върховете на пръстите ѝ.
– Не, повярвайте ми, удоволствието е изцяло мое.
За мой ужас, тя не отдръпна ръката си, която той продължаваше да държи в своята.
– Вие също сте учител, така ли? – попита го тя. – Стори ми се, че долових сродна душа още щом ви зърнах.
Той кимна тържествено.
– Няма по-възвишена цел от обучението и формирането на младежкото съзнание в името на велики дела.
Помислих си, че това е доста превзето, имайки предвид, че най-малко половината от преподавателските му методи се свеждаха до разказите му за това как се е спасил от пиратите в Нова Зеландия или се борил с ято гарвани с извити зъби. (Когато го опровергах с думите, че в природата не съществува такава птица, той заяви, че властите нарочно крият тяхното съществуване.) Двамата с Ейдриън се опитахме да съпоставим по време предполагаемите приключения на Улф, защото бяхме сигурни, че не е било невъзможно да се случат така, както той твърдеше.
– Какво ви води тук, дами? – запита Улф и се огледа. – А къде е твоето момче?
– Кой? О, имате предвид Ейдриън? – попитах го небрежно. – Вероятно още има занятия. Той е студент по изобразително изкуство в колежа "Карлтън".
Улф повдигна вежди.
– Изобразително изкуство? Винаги съм смятал, че е малко смахнат, но нямах понятие, че е чак толкова зле.
– Хей, той е много талантлив! Току-що получи много похвали за мултимедийния проект, който изработи.
– И какво представлява този проект? – Улф никак не изглеждаше убеден.
– Модел на монолита от "Космическа одисея 2001", като символ на еволюцията на човечеството в света на рекламата и обществените медии.
Презрителното изсумтяване на Улф ми показа ясно какво е мнението му за въпросния шедьовър.
– Проклети колежанчета, преливащи от идеализъм.
– Проектът е блестящ – не се предавах аз.
– Сидни – обади се госпожа Теруилиджър, – това е малко преувеличено.
Дори не успях да измисля отговор на тези предателски думи. Но Улф не си губеше времето.
– Искате ли да видите истинско изкуство? Тогава трябва да посетите изложбата на пристанището в Сан Диего. Пресъздадена е бойна сцена от Гражданската война само от ножове тип Боуи[8].
Отворих уста да отговоря, но не ми дойде нищо на ум, което да кажа, и я затворих.
Очите на госпожа Теруилиджър светнаха.
– Звучи очарователно.
– Искате ли да видите изложбата с мен? – поинтересува се той. – Този уикенд отново ще я посетя. За пети път.
Докато си разменяха телефонните номера, аз отклоних поглед към Брейдан, който ни зяпаше сащисано с отворена уста, с пашите чанти в ръце. Поне не бях единствената. Извадих телефона на любовта и изпратих есемес на Ейдриън:
"Натъкнах се на Улф. Той покани госпожа Т. На среща."
Отговорът на Ейдриън беше точно такъв, какъвто очаквах: ""
И тогава нанесох последния удар: , ТЯ ПРИЕ
Явно Ейдриън още не можеше да премине от символи на думи: "?!? "
По пътя на връщане в "Амбъруд" все още бях в шок. Понижението се усложняваше от замечтаното изражение на госпожа Теруилиджър.
– Госпожо – подех, когато най-сетне си възвърнах дар слово. – Смятате ли, че е разумно да излезете с човек като него? Според последното преброяване, той притежаваше единайсет кученца чихуахуа.
– Госпожице Мелбърн – заговори тя високомерно, връщайки се към името, което ми бе лепнала в началото на запознанството ни, – аз не критикувам доста съмнителния ти романтичен избор. Не критикувай и ти моя.
Флиртът с Улф бе глътнал голяма част от днешното ни време, но за нейна чест, тя не пропиля оставащите ни двайсет минути. Събрахме няколко чина един до друг и се надвесихме над една от книгите на Инес, а до нас поставихме малка купа с пръст. Учителката ми посочи една диаграма в книгата, на която бе нарисувана длан с четири малки купчинки от пръст, подредени като върхове на ромб.
8
Джеймс Боуи, легендарен авантюрист и герой от Тексаската революция, живял през XIX век. – Бел. Прев.