Изгледах я продължително, докато през главата ми преминаха няколко сценария, един от друг по-налудничави. Но преди да заговоря, Зоуи ме изпревари:
– Вечерният час отдавна мина. Не можеш да напускаш общежитието.
– Сидни може да ме измъкне оттук – настоя Джил. – Просто се обади на учителката си и ѝ кажи, че искаш да направиш някакви късни проучвания извън кампуса. За теб тя е готова на всичко. Хайде. Моля те!
Сестра ми преглътна, докато се бореше със страха и възмущението.
– Не можем да изпълняваме всичките ти капризи на секундата. А и госпожа Теруилиджър е заета тази вечер. Разбрахме го по-рано тази вечер.
– Това не е каприз, а необходимост! Нямаше да ви безпокоя, момичета, ако не беше важно. – За по-голяма убедителност, Джил сложи ръце на кръста си. – Нещата се влошават, тъй като съм затворена в една сграда, пълна с човешки същества. Знаете ли какво изкушение е това? – Изгледа ни многозначително подред.
– Тя е права, Зоуи – кимнах невъзмутимо. – да я оставим и това състояние е опасно за другите хора. Част от работата ни е да предотвратяваме подобни кризи. Освен това госпожа Теруилиджър навярно вече се е прибрала. – При условие че не беше останала да пренощува при Улф. – Но дори и да не е, тя ще ми направи услуга и ще се обади на дежурния.
– Ще го направи ли наистина? – попита Зоуи, забравила за миг вампирските заплахи.
Джил се ухили широко, разкривайки без притеснение острите си кучешки зъби.
– Ето, видя ли? Няма проблеми. Хайде да действаме. – Обърна се към вратата. – Поразмърдайте се, момичета.
Придадох си строго изражение.
– Само аз идвам с теб. Дори да пренебрегнем факта, че госпожа Теруилиджър не може да измъкне всеки от училището, не мисля, че. – Позволих си дълга, мелодраматична пауза, доколкото ми стигна въздухът. – Ами, Зоуи, струва ми се, че ще е по-добре да останеш тук. Искам да кажа, че в кампуса все пак трябва има поне един алхимик, нали? – Постарах се да изрека последното изречение с приповдигнат тон, като в същото време я стрелнах многозначително: "Това е за твое добро."
Сестра ми преглътна смутено.
– Сидни, но ти ще се озовеш в дома на Кларънс посред нощ.
– Всичко ще бъде наред – уверих я с надеждата, че изглеждам едновременно ужасена и смела. Не ми беше много трудно, тъй като безпокойството ми стремително растеше. Какво ставаше? Какъвто и напредък да бе постигнал Еди в опитите си да успокои страховете на Зоуи относно дампирите с уроците по кормуване, той бе разбит на пух и прах от Джил в ролята на невестата на Дракула. Посегнах към палтото и чантата си. – Като стигна там, ще ти изпратя есемес.
Джил се прокашля и кимна към одеянието ми.
– Няма ли да се преоблечеш? Искам да кажа, нали знаеш, че Кларънс държи на условностите.
Не бях точно по пижама, но предположих, че широката риза и памучните панталони са напълно подходящи за всякакъв таен план на Джил – защото знаех, че със сигурност имаше такъв.
– И какво точно предлагаш да облека?
– Джинси и тениска би трябвало да ти свършат работа – сви рамене Джил.
Преоблякох се набързо и промърморих няколко окуражаващи указания на сестра си, преди да последвам Джил до края на коридора, близо до стълбището. Като се уверих, че сме насаме, снижих глас:
– Добре. Какво е тази комедия? Имам две предположения. Едното е, че връзката е взела връх над теб и те е накарала да изпълниш някакво откачено хрумване на Ейдриън. Второто е, че му помагаш да се измъкна заради някаква романтична лудория – но предполагам, че в такъв случай би поискала да облека рокля.
Джил дори не се опита да се усмихне.
– Иска ми се да беше едното от двете. Съжалявам, ако преди малко съм прекалила. Предположих, че вероятността да се развилнея от жажда за кръв ще се стори на Зоуи основателна причина да те пусне да излезеш, без да задава много въпроси – и да не пожелае да дойде с теб. Макар че ми е съвестно, задето я изплаших.
– Представлението ти свърши работа. Но сега те питам сериозно. Какво става? – Гърдите ми се стегнаха от тревога. – Ейдриън добре ли е?
– Не зная – отвърна тя мрачно. – Но вероятно не е, защото връзката заглъхна преди половин час, когато те започнаха шотовете с Йегермайстер[9].
– Когато те. Какво?
– Ейдриън е в някакъв бар близо до "Карлтън". Излезе след като ти отмени срещата ви за тази вечер. Но не бива да се чувстваш зле заради това – додаде тя бързо. – Зная, че не си имала избор.