– Той беше прав, когато каза, че си много добра в работата си – додаде тя. – Ако не беше започнала да се чувстваш удобно с тях, сега нямаше да можеш да заминеш за кралския двор. Зная, че избирането ти е голямо признание и е от голямо значение. Не са много хората, които биха могли да се справят с тази задача. Аз не бих могла. – Сестра ми въздъхна. – Но все пак не ми се иска да заминаваш. Много се тревожа за теб.
Най-после я погледнах. Зоуи седеше с кръстосани крака на леглото си, с разкаяно и тъжно лице. Жегна ме остра болка и сърцето ми се сви от жалост към нея. Въпреки цялата си ревност и подозрителност, тя си оставаше моя сестра и ме обичаше. Просто в момента беше объркана и неуверена в себе си, което бе напълно разбираемо. Бях напълно сигурна, че и тя като мен не желаеше това съперничество помежду ни и се измъчваше от постоянните ни дрязги. Просто това бе съдбата, която ни беше отредена.
– С мен всичко ще е наред. Мороите са безопасни и те се нуждаят от помощта ми. Нищо лошо няма да ми се случи – уверих я, но тя продължаваше да изглежда скептична.
– Но ти ще бъдеш с тях през цялата нощ. В тяхното обкръжение. Не можеш ли да потърсиш хотел в най-близкия град? Не се ли прави точно това при подобни пътувания? Така ще бъдещ по-далече от тях.
Така бих била и по-далече от Ейдриън.
– Ако отседна в двора, ще свърша работата си по-скоро и по-бързо ще се прибера у дома
– Изтъкнах разумно. Логиката ми беше неоспорима. – Оцелях сред тях, когато се веселяха и пиеха шампанско на онази сватба. Сега ще бъде по-лесно.
– Пиши ми през цялото време, за да зная, че си добре.
Не успях да сдържа усмивката си.
– Ще видя какво мога да направя. И ти също ми пиши какво става тук.
– Ще ти пиша – увери ме Зоуи и кимна енергично. – Искам да бъда като теб.
– Зная, че ще се справяш отлично. – И наистина го вярвах. Тя беше умна и компетентна
– А сега имаше и мотивация.
– Ще се погрижа за всички да има вечеря в дома на Кларънс и ще внимавам Анджелина да не направи нещо откачено. Прекалено откачено. – Устните ѝ се извиха в насмешлива усмивка. – Знаеш ли, че тя заплаши да осъди училището за изопачаване на истината, защото учителят им по история казал, че войната от 1812 година продължила до 1815 година[11]?
– Не, не го знаех. – Поклатих глава раздразнено, макар тайно да се зарадвах, че Зоуи се надсмива над някой, когото смяташе само за откачалка, а не за дяволско изчадие.
– Не се безпокой, ще я държа под око и ще се погрижа да се държи прилично – заговори Зоуи по-сериозно. – Предполагам, че няма. Ами, може ли да ги карам с колата? Знаеш, че мога да се справя. А и не е чак толкова далеч.
– Не е законно – упрекнах я кротко, защото не исках да я огорчавам. – Ако те спрат.
– Няма да ме спрат! Ще бъда много внимателна.
– Да, но другите шофьори може да не са – не отстъпвах аз, знаейки, че говоря като инструктор по кормуване. – Просто продължавай да шофираш с Еди. Все някога ще вземеш книжка.
– Да, но кога? – въздъхна сестра ми.
– Предполагам следващия път, когато се върнеш в Юта.
За миг се възцари тишина. По изражението ѝ се досетих какво мисли. Когато се върне в Юта? Знаех, че баща ми нямаше да я остави дълго без шофьорска книжка. В крайна сметка тя ѝ бе нужна за работата. Просто в дадения момент това не беше първостепенна задача за него, така че Зоуи трябваше да почака. Обаче ако отиде да живее с мама.
– Предполагам. Предполагам, че просто трябва да съм търпелива. – Погледна ме още по-тъжно. – Както и да е, ще се тревожа за теб, докато не се върнеш.
Потупах я по рамото.
– Недей. Това е един от онези случаи, когато не бива да мислиш за мен като за твоя сестра. Отнасяй се с мен, както към всеки друг алхимик, изпратен на мисия.
– Трудно е – промълви тя с глас, който направо ми скъса сърцето. – Не зная дали мога.
– Ще се научиш – уверих я.
Полетът ми наближаваше и аз прекарах оставащото ми време със Зоуи като се опитвах да си придам стоическото и примирено изражение на всеотдаен алхимик, потеглящ на неприятна мисия. Ала след известно време осъзнах, че тайно ликувах. Двамата с Ейдриън щяхме да се измъкнем оттук! Вярно, това не означаваше пълна свобода, но за мен щеше да е огромно облекчение да бъда далеч от подозрителни погледи – и да имам действителна причина да сме заедно.