Жан-Клод замахна с ръка с почти магическа бързина. Хвана Ашър за яката на палтото и я завъртя в задушаваща примка. После каза:
— Аз… нищо… лошо… не съм… направил. Те нямат право да пакостят на моите вампири!
Ашър не се опита да се освободи. Той просто го гледаше втренчено.
— За първи път от четири хиляди години в Съвета се освободи място. Този, който създаде такава ситуация, той ще заеме мястото. Така повелява законът за наследството.
Жан-Клод бавно разтвори пръсти и пусна Ашър.
— Аз не го искам.
— В такъв случай не трябваше да убиваш Земетръсеца.
— Тогава той щеше да ни убие — казах аз.
— Привилегия на член на Съвета — рече Ашър.
— Това е абсурдно — възпротивих се аз. — Искаш да кажеш, че задето тогава не паднахме мъртви, ще ни убият сега?
— Никой от пристигналите тук няма намерение да убие когото и да било — увери ме Ашър. — Повярвай ми, аз гласувах „за“, но се оказах в малцинство. Съветът иска само да се увери, че Жан-Клод не се опитва да създаде свой собствен малък Съдет.
Двамата с Жан-Клод го погледнахме. Наложи ми се да насоча вниманието си отново към пътя, преди да успея да се отърся от учудването си.
— Ашър, дрънкаш глупости — каза Жан-Клод.
— Не всички са доволни от сегашните правила на Съвета. Някои казват, че те са твърде консервативни.
— Така приказват вече четиристотин години — отбеляза Жан-Клод.
— Да, но досега нямаше алтернатива. Някои са на мнение, че отказът ти да заемеш креслото в Съвета е ход, целящ установяването на нов ред.
— Знаеш ли защо не приех креслото?
Ашър се засмя и тих екот от този смях заигра по кожата ми.
— Защо, Жан-Клод?
— Няма да ми стигнат силите да задържа такова място в Съвета. Още първият съперник ще почувства това и ще ме убие, за да заеме сам креслото.
— И все пак ти уби член на Съвета. Как успя, Жан-Клод?
Ашър се облегна на гърба на седалката ми — чувствах го. Взе една къдрица от косата ми и аз отдръпнах глава.
— Къде отиваме, по дяволите? Ашър, струва ми се, че ти трябваше да указваш посоката — рекох аз.
— Не е необходимо — каза Жан-Клод. — Те са завзели „Цирка“.
— Какво? — вторачих се в него и само по една щастлива случайност джипът не се отклони от пътя. — Какво каза?
— Все още не си разбрала? Странника, господарят на Балтазар, блокира моята сила и силата на моите вампири и не им позволява да се свържат с мен.
— Ами твоите вълци? Би трябвало да си ги усетил. Те са зверове, които се подчиняват на зова ти — рекох аз.
Жан-Клод се обърна към Ашър.
— Само един вампир може да забрани на моите вълци да ме повикат на помощ — Господарят на зверовете.
Ашър постави брадичката си на облегалката на седалката ми и аз усетих, че кимна.
— Отмести се от мен — предупредих го.
Той вдигна глава, но не помръдна.
— Явно ме смятат за много силен, щом веднага изпратиха двама господари на Съвета — каза Жан-Клод.
— Единствено ти, Жан-Клод — отривисто се изсмя Ашър, — можеш да бъдеш толкова надменен и да сметнеш, че двамата господари на Съвета са дошли в тази страна само заради теб.
— Ако не са дошли да ми дадат урок, тогава защо са тук? — попита Жан-Клод.
— Нашата Тъмна царица поиска да разбере каква е ползата за вампирите от легалното им пребиваване в Щатите. Пътувахме от Бостън до Ню Орлиънс и Сан Франциско. Тя решаваше кои градове да посетим и в каква последователност. Нашата Тъмна царица неотдавна напусна Сейнт Луис… и теб.
— Защо? — попита Жан-Клод.
— Царицата на кошмарите може да прави каквото си поиска — каза Ашър. — Заповядва ни да заминем за Бостън, и ние заминаваме.
— Ако ти каже да излезеш на слънце, ще излезеш ли? — стрелнах го с очи аз. Той беше толкова близо до мен, че никакво огледало не ми беше необходимо.
Лицето му беше безизразно, красиво, непроницаемо.
— Може би — отвърна той.
Отново загледах пътя.
— Вие сте луди. Всички сте луди!
— Напълно си права — каза Ашър и помириса косата ми.
— Престани!
— Миришеш на сила, Анита Блейк. Вониш на смърт — той прокара пръсти по шията ми.
Нарочно завих рязко и Ашър падна от седалката на пода.
— Не ме докосвай!
— Съветът смяташе, че ще те намерим пращящ от сила, Жан-Клод, че ще си придобил много нови способности, но ти, изглежда, си същият като преди. Обаче тя е различна. Тя е нова. Има го и оня върколак. Да, онзи Улфрик, Ричард Зееман. Ти и него си привързал към себе си.
Ашър се вдигна и седна на мястото си, но този път не толкова близо до мен.
— Твоите слуги имат силата. Не ти.
— Нима Падма представлява нещо без своите зверове? — попита Жан-Клод.