— Получихме доклада ти — каза Странника и спря до мен. Балтазар застана от другата страна, до Жан-Клод. Като огледални отражения един на друг. Не знаех дали вампирът командва своя слуга, или всяко движение беше отработвано векове наред. — Запознат съм с идеите на Оливър.
Приближих се към Жан-Клод.
— Само вампири ли умее да покорява, или и хора?
— Ти си в безопасност от него, ma petite.
— Чудесно — казах аз.
Вгледах се в Странника и ме хвана страх колко бързо и лесно започнах да свиквам, че това тяло е Странника, а не Уили.
— Тогава защо самите вие не спряхте Оливър? — попитах аз.
Странника се приближаваше все повече и вече само няколко сантиметра го деляха от мен.
— Той беше член на Съвета. Членовете на Съвета не могат да се бият до смърт помежду си. А само истинска смърт можеше да спре Оливър.
— И вие го пуснахте, въпреки че знаехте какво крои — казах аз.
— Знаехме, че е напуснал страната, но не знаехме накъде е поел, нито какви са плановете му.
Странника вдигна ръка към лицето ми. Балтазар повтори същото, като вдигна ръка към лицето на Жан-Клод. Малката ръка на Уили увисна пред мен.
— Вие го обявихте извън закона — рече Жан-Клод. — Всеки вампир, който го намери, може да го убие, без да нарушава нашите правила. Това значи „извън закона“.
Странника съвсем леко докосна лицето ми — треперещо, колебливо докосване.
— И ти си помисли, че няма да дойдем при теб, тъй като си ни спестил труда сами да го намерим и заловим?
— Oui.
Балтазар престана да гали лицето на Жан-Клод и застана до своя господар. Ръката на по-нисичкия се плъзгаше по лицето ми и Балтазар наблюдаваше това. Стори ми се озадачен, удивен. Нещо ставаше, но не разбирах какво.
Странника хвана брадичката ми и обърна лицето ми към себе си. Той плъзна ръка по скулите, после зад шията, завря пръсти в косата ми.
Аз се дръпнах.
— Мислех, че не си падаш по момичета.
— Не си падам — той стоеше и ме гледаше втренчено. — Имаш изумителна сила.
Ръката му се спусна твърде бързо и не успях да реагирам. Дори не я видях. Той ме хвана за косите и погледът му, погледът на Уили, посрещна моя. Този път успях да се предпазя, да се подготвя, но все пак примрях, сърцето ми слезе в петите. Очаквах отново да ме погълне онази студена чернота. Ала нищо не се случи. Стояхме на сантиметри един от друг. Просто очи като очи. Чувствах как силата му пулсира надолу по ръката към ледените му пръсти, но не беше голяма.
Той обхвана с длани лицето ми, сякаш искаше да го целуне. Намирахме се толкова близо един до друг, че следващите му думи прозвучаха интимно, макар че не бяха такива.
— Мога да те подчиня с поглед, Анита, но би било хабене на енергия, за която ще съжалявам още преди да е съмнало. Тази нощ ти два пъти рани Лив. Аз я лекувам, но и за това е необходима сила.
Той се отдръпна от мен и обхвана с ръце тялото си, сякаш от съприкосновението си е мен беше получил повече, отколкото при обикновен допир. С три плъзгащи се крачки той застана лице в лице с Жан-Клод.
— Нейната сила е опияняваща. Можеш да завиеш с нея хладната си кожа и да сгряваш сърцето си цяла вечност.
Жан-Клод изпусна бавна въздишка.
— Тя ми е слуга.
— Естествено — съгласи се Странника. — Преди сто години аз можех да се вселя в теб, без да докосвам гладката ти кожа. Сега не мога. Тя ли ти даде такава сила?
Той се пресегна към лицето на Жан-Клод, както към моето преди малко. Дръпнах Жан-Клод назад и застанах между тях.
— Той е мой, няма да го деля с теб!
Жан-Клод ме прегърна през раменете.
— Ако ни оставиш на мира, аз ще позволя на Балтазар и на всеки, когото посочиш, да ме използва, но доброволно никога вече няма да стана твой кон, Страннико!
Кафявите очи на Уили стрелнаха Жан-Клод. В тези познати очи блестеше проницателност, плашеща сила.
— Аз съм член на Съвета. Ти не си. Нямаш избор.
— Искаш да кажеш, че ако той заеме мястото в Съвета, и с пръст няма да можеш да го докоснеш? — попитах аз.
— Ако му стигнат силите да запази мястото в Съвета, аз няма да съм в състояние да се вмъкна в красивото му тяло дори ако притисна устни към него.
— Искам да проверя правилно ли разбрах. Ако той заеме мястото, ти все пак ще се опиташ да се вселиш в него насила, защото успееш ли, значи не е достатъчно силен да бъде член на Съвета? Ако пък не заеме мястото, пак ще го покориш.
Странника мило ми се усмихна и очите му радостно заблестяха, очите на Уили.
— Съвсем правилно.
— Защо при вашия народ винаги е в сила параграф 22? Вие не вършите нищо друго, освен мъчения — рекох аз.