Фернандо ни се ухили и белите му зъби блеснаха на фона на смуглото лице.
— Не мисля така — той постави Хана на колене, обхвана я така, че ръцете й се оказаха притиснати към тялото, и се опита да я целуне. Хана изви глава и запищя.
Уили вече можеше да стои на краката си без чужда помощ. Той се откъсна от Жан-Клод.
— Няма да ти позволя да й причиниш болка!
Черният леопард легна по корем и запълзя към нас.
— Ако ще ги премахваме, трябва да е сега — казах аз. — Първо Фернандо, после някой от леопардите, ако ми остане време. Ако не… ще решаваме проблемите един по един.
— Не още, ma petite. Падма, бащата на Фернандо, няма да губи скъпоценното си време да измъчва второстепенни герои. Странника ще се върне съвсем скоро.
— Странника няма да ми даде да я пробвам, когато се върне — рече Фернандо. С едната си ръка той притисна Хана към себе си, а с другата вдигна роклята й.
— Той наистина ли си мисли, че ще стоим и ще гледаме как я изнасилва? — попитах аз.
— Моят баща е Господарят на зверовете. И ти няма да се осмелиш да ми попречиш, защото те е страх от гнева му.
— Ти просто не ме разбираш, Фернандо! — пистолетът ми беше насочен право в главата му. — Хич не ми пука кой е баща ти. Или ще я пуснеш и ще кажеш на покритите си с козина приятелчета да се оттеглят, или баща ти много ще се разстрои.
— Не бива да ме разстройваш — обърнах глава към коридора, откъдето се чуваше този глас, но пистолетът в ръката ми не помръдна.
Вампирът, застанал на вратата, беше индиец. Облечен беше в нещо като дълга туника — в златистожълто и бяло, а когато влезе в стаята, туниката заблещука. Пак обърнах поглед към сина му. Не можех да следя повече от едно чудовище.
Жан-Клод пусна ръката ми и направи няколко крачки встрани и зад мен, като внимаваше да не застане пред насочения ми пистолет.
— Падма, Господарю на зверовете, добре дошъл в моя дом.
— Жан-Клод, Господарю на града, здравей. Твоето гостоприемство надмина всичките ми очаквания — той се засмя, но това беше просто смях. Театрален, неприятен, дори зловещ, но от него не ме полазиха тръпки.
— Кажи му да пусне Хана — рекох.
— Ти явно си Анита Блейк, слугата на Жан-Клод.
— Да, приятно ми е. Сега кажи на сина си да пусне нашата вампирка или ще направя голяма дупка в него.
— Няма да посмееш да навредиш на сина ми.
Мой ред беше да се засмея — рязко, отривисто и не много весело.
— Синът ти каза почти същото. И двамата грешите.
— Ако убиеш сина ми, аз ще убия теб. Всички ви ще убия.
— Добре, нека да проверя дали правилно съм разбрала. Ако той не я пусне, какво ще прави с нея?
Фернандо се засмя с нисък съскащ смях. Този смях ми беше повече от достатъчен. Някъде по това красиво тяло имаше черна козина и големи, подобни на копчета, очи. Плъхолак.
— Тя ще бъде моя, защото Странника е забранил, но моят баща я даде на мен.
— Не! — извика Уили и направи крачка напред, но Жан-Клод го задържа.
— Това не е твоя битка, Уили.
Фернандо прокара ръка по слабините на Хана. Само ръката на Жан-Клод удържа Уили да не се нахвърли на превръщачите.
— Господарю, помогни ми! — застена Хана.
— Той не може да ти помогне, дете — рече Падма. — На никого от вас не може да помогне.
Отместих прицела на пет сантиметра от главата на Фернандо. Изстрелът отекна в голямата стая. Куршумът удари в каменната стена. Всички застинаха.
— Следващият куршум ще е в черепа на Фернандо — предупредих аз.
— Няма да посмееш — заяви Падма.
— Каза го вече. Да се разберем, Зверски господарю — Фернандо няма да изнасили Хана. Ще го убия, преди да го е сторил.
— Тогава аз ще убия теб.
— Чудесно, но това няма да съживи сина ти — бавно издишах въздуха от дробовете си и почувствах, че ме обзема спокойствие — Решавай, Зверски господарю.
— Аз съм Господарят на зверовете — каза той.
— Не ме интересува, ако ще да си Дядо Коледа. Той или ще я пусне, или ще умре.
— Жан-Клод, укроти си слугата!
— Ако ти можеш да я укротиш, Падма, давам ти това право. Но бъди внимателен. Анита никога не блъфира. Тя ще убие сина ти.
— Решавай — тихо казах аз. — Мисли, мисли, мисли…
Много ми се искаше да натисна спусъка. Много, защото бях напълно убедена, че ако не го убия сега, ще ми се наложи да го убия по-късно. Твърде нагъл беше, за да отстъпи, твърде заслепен от собствената си сила, за да пусне Хана, но в същото време тя не можеше да бъде негова. Изключено беше да премине тази граница и да остане жив.
— Пусни я, Фернандо — заповяда Падма.
— Татко? — възкликна в шок синът.