Жан-Клод ласкаво докосна лицето ми, като го обърна към себе си.
— Да покажем на Господаря на зверовете как се прави това, ma petite.
Всъщност предложението му не ми хареса. Но бях убедена в едно: на Жан-Клод му бе необходимо да си възвърне силата. В такова опустошено състояние той нямаше да е способен да повтори трика с изгонването на член на Съвета.
— Хайде — рекох аз. Трябваше да му имам доверие. Да съм сигурна, че няма да ми причини болка, че няма да стори нищо ужасно или срамно. Но осъзнах, че не му вярвам. Колкото и да обичах тялото му, аз знаех, че той е друг. Онова, което считаше за нормално, не беше непременно такова.
Той се усмихна.
— Ще се окъпя в твоята топлина, ma petite. Обгърни ме и остани така, докато сърцето ми започне да бие само за теб. Дъхът ми ще се стопли от целувката ти.
Той обхвана лицето ми със студените си длани и ме целуна.
Устните му бяха кадифени, докосването им леко и гальовно. Ръцете му се плъзнаха по страните ми, пръстите му преминаха през косите ми, масажираха кожата на главата. Той целуна челото ми и потръпна.
Опитах се да го целуна отново, но той се дръпна назад.
— Помни, ma petite, мястото от твоето тяло, което се докосне до мен твърде силно, ще стане безчувствено. Не искам тази нощ устните ти да изгубят сладостта си.
Притихнах в прегръдките му, замислена над думите му. Докосване на телата, може би, но само на голо. Но ако докосването бъде твърде силно или твърде дълго, кожата ми ще стане безчувствена, но само за тази нощ. Жан-Клод много добре умееше да съобщава информация така, сякаш не казва нищо особено. Колко ли често му се е налагало да го прави преди?
Той смъкна палтото от раменете ми почти до талията. Ръцете му се движеха по кожата ми, пръстите разтриваха мускулите. Ръцете му бяха топли. Галеше ме над палтото, целуваше ме съвсем леко по шията, потриваше с лице нея и бузата ми.
Изхриптя отчетливо и се дръпна от мен. Поставих ръка на сърцето му, но то не биеше. Погалих лицето му, опитах се да напипам пулса на шията. Нищо. Прииска ми се да попитам къде грешим, но не се реших. Не ми се щеше негодниците да разберат, че такива неща не ни се случват често. Секс правехме, но вампирските мерзости успявах да избягвам.
Той започна да разкопчава ризата си.
Аз го гледах, леко ококорена.
Той оголи част от корема си.
Аз просто гледах оголената кожа.
— Какво? — попитах го.
— Докосни ме, ma petite.
Бегло погледнах зяпащите ни вампири и поклатих глава.
— Никакви ласки пред очите на лошите.
— Мога просто да ти взема кръв, ако така предпочиташ — тихо каза Жан-Клод с такъв тон, сякаш го правехме всяка нощ. Всъщност се беше случвало два пъти по наша воля. Веднъж — за да му спася живота. Втория път — за да спася него и Ричард. Не исках да дарявам кръв. Понякога ми се струваше, че за вампира даването на кръв е акт по-интимен и от секса, и това бе другата причина да не ми се иска да го правя пред зрители.
Гледах Жан-Клод и чувствах, че ме обзема яд. Той искаше от мен да извърша нещо толкова интимно пред очите на непознати. Това не ми беше по вкуса и той го знаеше. Тогава защо не ме предупреди? Наистина ли смяташе, че тази нощ няма да ни се наложи да се занимаваме с това?
— Тя ти е ядосана — рече Падма. — Наистина ли е толкова сдържана? — той звучеше скептично. — Или всъщност не можеш да правиш онова, с което се хвалеше?
Тялото на Хана стоеше разкрачено и се стараеше да запази равновесие на непривичните високи токчета.
— Ти слаб като Падма ли си? Просто един обикновен кръволок? — Странника поклати глава и косата на Хана се разпиля по раменете на разкъсаната й рокля. — Защо блъфираше, Жан-Клод?
— Вървете по дяволите всички! — казах аз, после пъхнах ръце под ризата на Жан-Клод и ги задържах върху корема му. Той беше студен. Измъкнах ризата от панталона му — не особено нежно, и прокарах ръце по кожата му. Разтрих с пръсти мускулите по гърба му и почувствах как от шията към лицето ми се надига топлина. При други обстоятелства, в тишината на спалнята, това можеше да има последствия. А сега просто бях смутена.
Жан-Клод отмести ръцете ми.
— Внимателно, ma petite, иначе ръцете ти ще изтръпнат.
Пръстите ми бяха толкова студени, сякаш бях излязла без ръкавици в мразовит ден. Гледах го една-две секунди и не можех да намеря думи.
— Ако не бива да те докосвам с ръце, тогава какво да използвам?
Падма веднага предложи вариант, доста красноречив, и аз насочих пръст към него.
— Ти не се меси!
Той се засмя.
— Тя наистина се смущава. Колко интересно! Ашър разправяше, че преди да те срещне, била девствена. Едва сега повярвах.