— Вие сте покорен народ, Анита. Още ли не си го разбрала?
— Покори това — казах аз, вдигнах браунинга и го насочих в нея.
Жан-Клод докосна ръката ми.
— Прибери пистолета, ma petite.
— Няма да й дадем Джейсън.
— Тя няма да го получи — рече той и устреми поглед към Ивет. — Джейсън е мой. Във всеки смисъл е мой. Няма да го деля с теб и е против правилата на гостоприемството да правиш с някого от моите нещо, което му нанася непоправима вреда. Лишаването му от разум е нарушение на законите на Съвета.
— Падма не смята така — възрази Ивет.
— Да, но ти не си Падма.
Жан-Клод се плъзна към нея. Неговата сила започна да изпълва коридора като студена течаща вода.
— Ти беше моя играчка повече от сто години, Жан-Клод. Наистина ли мислиш, че сега можеш да ми се опълчиш?
Почувствах как тя се хвърли напред и удари като с нож, но силата й се срещна със силата на Жан-Клод и отстъпи. Сякаш тя удряше в мъгла. Силата на Жан-Клод не оказваше съпротива, тя поглъщаше.
Жан-Клод пристъпи напред, почти докосна Ивет и изтръгна каишката от ръката й. Тя докосна лицето му с гноящата си ръка, размазвайки по бузата му нещо по-противно от кръв.
Жан-Клод се засмя и смехът му беше остър, като парчета счупено стъкло. Болезнено беше да го слушаш.
— Видях най-лошото, на което си способна, Ивет. Нищо ново не можеш да ми покажеш.
Тя отпусна ръце и го загледа.
— Предстоят още много удоволствия. Падма и Странника те очакват.
Тя не знаеше, че Странника вече е сред нас. Тялото на Уили си стоеше кротко, без да издава присъствието на Странника. Интересно.
Ивет вдигна ръка и тази ръка отново беше гладка и красива.
— Ти си покорен, Жан-Клод. Просто все още не го знаеш.
Жан-Клод замахна със светкавична бързина и запрати Ивет към стената, където тя съвсем не елегантно се размаза.
— Мога да бъда покорен, Ивет, но не от теб. Не от теб.
19
Жан-Клод развърза ръцете на Джейсън и свали нашийника от врата му. Джейсън се сви на кълбо на пода. Той издаваше тихи звуци, по-прости и по-жални от думи.
Ивет се беше изправила на високите си токчета и си бе тръгнала. Уорик се възстановяваше, ако тази е точната дума. Той седна, все още покрит с остатъците от собствените си телесни течности, но очите му бяха ясни и сини и той изглеждаше невредим.
Странника в тялото на Уили се приближи към Жан-Клод.
— Ти ме впечатли неведнъж тази нощ.
— Правех го не за да впечатлявам, Страннико. Това е моят народ, това е моята земя и аз ги защитавам. Това не е игра — той извади отнякъде две носни кърпи и ми подаде едната. — За ръката ти, ma petite.
С другата кърпа започна да изтрива слузта по лицето на Джейсън.
Аз погледнах надолу — по лявата ми ръка се стичаше струя кръв. Бях забравила за нея, докато гледах разлагащия се Уорик. Ужасът беше по-силен от болката.
— Благодаря — взех от Жан-Клод парче синя коприна и се опитах да го вържа около раната, но с една ръка не можах да се справя.
Странника се опита да ми помогне да вържа импровизирания бинт. Аз се отдръпнах от него.
— Предлагам да ти помогна, не да ти причиня вреда.
— Не, благодаря.
Той се усмихна и отново се видя, че мисълта, пробягала по лицето му, не е на Уили.
— Ти си много разстроена, че се вселих в това тяло. Защо?
— Той ми е приятел — отвърнах аз.
— Приятелство? Говориш за приятелство с този вампир? Той е нищо. Сила, с която можеш изобщо да не се съобразяваш.
— Той ми е приятел не защото е силен или слаб. Просто ми е приятел.
— Отдавна никой не е говорил за приятелство в мое присъствие. Случвало се е да молят за милост, но не и да се позовават на приятелството.
Жан-Клод стана.
— Подобна мисъл не би минала през ума на другиго.
— Никой друг не би бил толкова наивен — отвърна Странника.
— Да, това е някаква форма на наивност — съгласи се Жан-Клод. — Така е, но кажи ми кога за последен път някой е имал куража да бъде наивен пред Съвета? При вас идват да искат власт, защита, отмъщение, но не и приятелство, не и вярност. Не, за това никой не моли Съвета.
Главата на Уили леко се наклони настрани, сякаш Странника се замисли.
— Тя предлага ли ми приятелство, или иска приятелство?
Понечих да отвърна, но Жан-Клод ме изпревари.
— Нима може да се предлага истинско приятелство, без да се иска в замяна същото?
Тогава отворих уста да кажа, че по-скоро бих се сприятелила с гладен крокодил, но Жан-Клод леко докосна ръката ми. Това беше достатъчно. „Ние имаме надмощие. Не разваляй играта.“
— Приятелство — рече Странника. — Да, не са ми го предлагали, откакто заех мястото си в Съвета.
И тогава аз казах, без първо да помисля: