Заплаках. По-рано днес се канех да застрелям Силви, а сега плачех от жал за нея. Превръщах се в истински социопат. Със Силви имахме сметки за уреждане, но това… Тя дори не харесваше мъже — при никакви обстоятелства. Затова случилото се с нея беше още по-жестоко, още по-оскърбително. Или пък просто я помнех много горда и самоуверена. За мен бе непоносимо да я видя в такова състояние.
— Силви, Силви, аз съм, Анита — прииска ми се да оправя облеклото й, но се боях да я докосна, преди да е осъзнала, че това съм аз. — Силви, чуваш ли ме?
Джейсън дойде при нас.
— Нека опитам.
— Тя не иска да я докосва мъж.
— Няма да я докосвам — той коленичи до нея. — Аз мириша на глутница, а ти не — той поднесе ръка към носа й, като внимаваше да не я докосне. — Подуши миризмата на глутницата, Силви. Почувствай утехата на нашето докосване.
Тя престана да повтаря „не“, но само това. Дори не отвори очи.
Станах и огледах всички, които бяха в стаята.
— Кой го направи?
— Тя можеше да го прекрати във всеки момент — каза Падма, — като предаде на мен глутницата. Всичко щеше да свърши и тя щеше да бъде свободна.
— Кой го направи? — изкрещях аз.
— Аз — отвърна Падма.
Сведох поглед към пода и когато отново го вдигнах, моето узи беше насочено в него.
— Ще те направя на парчета!
— ma petite, ще улучиш Рафаел, а може и мен.
Автоматът не беше подходящ за стрелба по единична цел в тълпа, но браунингът нямаше да помогне. Падма щеше да оцелее, ако го застрелях с пистолет. Поклатих глава.
— Той ще умре. За това, което е направил, заслужава смърт.
Странника застана пред Падма.
— Ще унищожиш това тяло? — Той широко разпери ръце и закри с тялото си Падма. — Ще убиеш любимата на приятеля си Уили?
Сълзите потекоха по лицето ми толкова горещи, че прогаряха страните ми.
— Бъди проклет, бъдете проклети всички!
— Падма не изнасили твоята приятелка лично — рече Странника. — Всеки мъж може да направи това, но да смъкне кожата на жив върколак може само истински майстор.
— Тогава кой? — малко по-спокойно попитах аз. Нямаше да използвам автомата, всички знаехме това. Свалих узито, поставих го на колана под палтото и хванах дръжката на браунинга.
Жан-Клод тръгна към мен. Той ме познаваше твърде добре.
— ma petite, благодарение на теб днес всички ще излезем оттук невредими. Не ни лишавай от тази възможност заради отмъщение.
През вратата влезе Фернандо и всичко ми стана ясно. Може би той не беше единственият, но беше един от участниците. Той ми смигна.
— Странника не ми даде Хана.
Разтреперих се — първо ръцете ми, после раменете и накрая цялото тяло. Никога преди не ми се беше искало така силно да убия някого, както него в този момент. Той се спусна по стълбището на бос крак, като поглаждаше гърдите си, играеше си с космите по корема и потриваше ръце в копринения си панталон.
— Може би ще ми се удаде и тебе да прикова към стената — каза той.
Почувствах как лицето ми се разтяга в усмивка. Заговорих много ясно, много внимателно, защото иначе щях да се разкрещя, да загубя самоконтрол и да го застрелям. Сигурна бях, че ще стане така — тъй сигурна, както че стоя там пред него.
— Кой ти помогна?
Падма спря сина си, като го притисна в обятията си. На лицето на Господаря на вампирите се изписа истински страх. Синът му беше твърде арогантен или твърде глупав, за да разбере ситуацията.
— Сам се справих.
Смехът, който се изтръгна от мен, беше достатъчно остър да сподави горестта ми.
— Сам не би могъл да причиниш толкова злини. Кой ти помогна?
Странника постави ръка на рамото на Фернандо.
— Други, безименни. Ако тази жена може да ти разкаже, нека да го направи. Ако не, значи не ти трябва да знаеш. Няма да тръгнеш по петите им, Екзекуторке.
— Не днес — рекох.
Треперенето отмина. Леденият център на съществото ми, който обикновено скривам, започна да се разширява, да ме изпълва. Аз бях спокойна, мъртвешки спокойна. Можех да ги застрелям всички и окото ми да не мигне.
— Но ти сам го каза, Страннико: ще има и други нощи.
Джейсън тихичко говореше нещо и Силви му отговаряше. Погледнах я. Тя не плачеше. Лицето й беше бледо и странно застинало, сякаш тя твърдо бе решила да се сдържа, да не издава мъката си. Джейсън свали веригите и Силви се смъкна по стената. Той се опита да й помогне да вдигне панталона си, но тя го отблъсна.
— Позволи ми да ти помогна — предложих аз и коленичих до нея.