— Да, разбира се.
— Той е нашият трети, ma petite. В мой интерес е да бъде здрав и щастлив. Нужен ми е.
— Така, както и аз съм ти нужна — рекох.
Той се засмя. Смехът му беше нисък и дълбок и дори по телефона усетих как ме гъделичка по тялото.
— Oui, ma petite. Ричард не трябва да загине. Но за да се излекува от отчаянието, той трябва да се примири със звяра в себе си. В това не мога да му помогна. Опитвах се, но той не ме слуша и няма да ме послуша. Приема онази малка помощ, която му е нужна, за да не се вмъква в сънищата ти или ти в неговите, но не иска нищо друго от нас. Нищо друго не е съгласен да приеме.
— Какво имаш предвид? — попитах аз.
— Нуждае се от твоето нежно състрадание, ma petite, а не от моето.
— Нежно състрадание ли?
— Ако ти можеш да приемеш звяра в него, да го приемеш напълно, това би означавало много за него.
— Не мога, Жан-Клод. Бих искала, но уви. Видях го как изяде Маркус. Аз…
Само веднъж бях виждала как Ричард се преобразява напълно. Той беше ранен след схватката си с Маркус и рухна върху мен. Бях като хваната в капан под него и не можех да се измъкна, докато се движеха и изменяха мускулите му, чупеха се и пак се срастваха костите, а кожата обрастваше с козина. От силата му потече прозрачна течност, която ме заля, една гореща вълна. Може би ако само го наблюдавах, всичко щеше да е по-иначе. Но аз бях под него, усещах как с тялото му се случват неща, които са непосилни за човешкото тяло… това беше прекалено. Ако Ричард беше устроил всичко по-иначе, ако наблюдавах преображението му спокойно, от разстояние, тогава може би, може би. Но то се случи така и аз не мога да го забравя. Когато затворя очи, все още виждам как човекът вълк откъсва червени, кървави парчета месо от тялото на Маркус.
Облегнах гръб на стената, стиснала слушалката. Поклащах се леко, спомнях си за Джейсън днес в коридора. С усилие на волята се принудих да спра. Исках да забравя. Да съумея да приема Ричард такъв, какъвто е. Но не можех.
— Зле ли ти е, ma petite?
— Не, всичко е наред.
Жан-Клод не започна да ме разпитва. Той наистина поумняваше, поне по отношение на мен.
— Не исках да те разстройвам.
— Направих за Ричард всичко, което беше по силите ми.
Казах на Жан-Клод какво съм рекла на върколаците.
— Изненадваш ме, ma petite. Мислех, че не искаш да имаш нищо общо с ликоите.
— Не искам Ричард да умре от това, че съм разбила сърцето му.
— Ако загине, ще се чувстваш ли виновна?
— Аха.
Той дълбоко въздъхна в слушалката и аз се разтреперих, без сама да зная защо.
— Много силно ли искаш да помогнеш на леопардите?
— Що за въпрос?
— Важен въпрос. Какво си готова да рискуваш за тях? Какво би изтърпяла заради тях?
— Имаш нещо предвид ли?
— Падма може да освободи Вивиан, ако се съгласи да я замени с теб. Можем да им дадем Джейсън за Грегъри.
— Забелязвам, че не предлагаш себе си в замяна.
— Падма няма да ме поиска, ma petite. Той не харесва нито мъже, нито вампири. Предпочита партньорът му да бъде топъл и от женски пол.
— Тогава защо Джейсън?
— Върколак за леопардлак — тази размяна може да го устройва.
— Но не и мене. Няма да разменяме заложник за заложник, а пък аз не смятам да се оставя в ръцете на това чудовище.
— Ето, виждаш ли, ma petite. Не си съгласна да изтърпиш това. Няма да рискуваш Джейсън, за да спасиш Грегъри. Пак те питам, какво си готова да рискуваш?
— Живота си, но само ако шансът да оцелея, е голям. Никакъв секс, абсолютно никакъв. Никаква размяна на заложници, никакво насилие. Как ти се струват тези параметри?
— Падма и Фернандо ще бъдат разочаровани, но останалите може да се съгласят. Ще се постарая да се съобразя с ограниченията, които поставяш.
— Никакви изнасилвания, осакатявания, сношения, вземане на заложници. Това не ти ли връзва ръцете?
— Когато всичко свърши и останем живи, а Съветът си замине, аз ще ти разкажа много истории от живота си в двора, ma petite. Виждал съм сцени, които дори преразказани ще ти се сторят кошмарни.
— Приятно ми е да знам, че според теб ще оцелеем.
— Надявам се.
— Но не си сигурен.
— Нищо не е сигурно, ma petite, дори смъртта.
С това не можех да не се съглася. Пейджърът ми внезапно записука и от гърлото ми неволно се изтръгна звук. Нервна? Аз?
— Наред ли е всичко, ma petite!
— Пейджърът ми — погледнах номера. Беше Долф. — От полицията. Трябва да се обадя.
— Аз ще започна преговори със Съвета, ma petite. Ако поискат твърде много, ще оставя твоите леопарди там, където са сега.
— Падма ще убие Вивиан. Сега той мисли, че тя ми принадлежи. Би могъл да я убие и по-рано, но тогава би станало случайно. Ако не ги измъкнем, ще го направи нарочно.