— Роджър Клавърли, помощник-шериф на Йорк. — Новодошлият развърза торбата си, извади някакъв документ и го тикна в лицето на Корбет. — Това е пълномощното ми от кмета и шерифа. Тук съм, за да ви помогна.
Корбет прехапа устни, за да сподави усмивката си: като наблюдаваше сблъсъка между Клавърли и Ранулф. Първият все повече му напомняше за малкия боен мастиф, който винаги подтичваше след чичо Морган, родственика на Мейв. Мастифът не обичаше Ранулф и чувствата им определено бяха взаимни.
— Донеси на нашия гост вино, Ранулф — рече Корбет, като оглеждаше внимателно писмото. — Той е много важен служител и ако правилно съм разбрал това писмо, може да ни даде ценна информация за златните монети, както и за други въпроси.
Секретарят остави пергамента на масата и пристъпи напред, протегнал ръка. Клавърли я стисна силно, сякаш се канеше да му строши костите.
— Добре си ни дошъл, Роджър — каза Корбет, като направи усилие да не трепне от болка.
Помощник-шерифът се отпусна и по грозното му лице се разля топла усмивка.
— Всъщност аз съм човекът, който прибира крадците — заяви наперено той. — Познавам всички престъпници в града и те ме познават. Нещо като добрия пастир, само че наобратно: където и да отидат, аз ги следвам.
Корбет му махна с ръка да седне и предупреди с поглед Ранулф да си мълчи. Клавърли огледа първо Малтоут, който както обикновено стоеше със зяпнала уста, сетне Ранулф.
— Залагам провизии за един месец, че си виждал затвор отвътре, момко. Мога да надуша престъпника дори в тъпкана с народ стая.
— Да, бил съм в Нюгейт — отвърна рязко Ранулф. — Вилнял съм с побойници, мошеници, крадци, все почтени хора. Но кажи ми, Клавърли, ти по рождение ли си такъв неучтив? Или това върви с поста, който заемаш?
Неочаквано Клавърли се наведе напред, протегна ръце и на лицето му отново цъфна онази дружелюбна усмивка. Ранулф му стисна ръцете.
— Не исках да те засегна. И аз съм бил там — отбеляза Клавърли. Все пак от бившите бракониери стават най-добрите пазачи на дивеч. А сега, сър Хю, казано ми е да ти помагам и аз именно това смятам да правя. Ще бъда откровен: ако ти ударя едно рамо, ще споменеш ли името ми пред краля?
Корбет се ухили, развеселен от грубоватата прямота на този напорист дребосък.
— Няма да те забравя, мастър Клавърли.
— Добре — отговори помощник-шерифът. — Първо, намерихме останките, полуразложената долна част от трупа на онзи мъж. Нали си спомняте, водачът на двете добродетелни сестри, Търстън, я е зърнал, когато конят профучал покрай тях. Някои от нашите млади търговци отишли на лов и кучетата им го изровили.
— А конят?
— Изчезнал е яко дим.
— Нещо друго? — попита Корбет.
— Ами стрелецът-тамплиер: отговарях за обесването му на улицата. Турих го в една хубава желязна клетка. С табела, която гласеше, че такава е съдбата на предателите и кралеубийците.
— И?
— Ами тая сутрин табелата беше махната. Намерихме това, закачено с парче тел за клетката.
Клавърли му подаде парче пергамент.
— О, Боже! — изстена Корбет, когато го прочете.
„Знай, че каквото заграбиш, ще се изплъзне от ръцете ти и ще се върне при нас.
Знай, че идваме и изчезваме, преди да си усетил, и никак не ще ни попречиш.
Знай, че си ни в ръцете и не ще те пуснем, докато не си разчистим сметките.“
Корбет вдигна пергамента.
— Изреченията са дадени в друг ред, но това е предупреждението на мохамеданите-убийци.
— Но тамплиерите не биха могли да направят това — възкликна Ранулф. — Кралят е издал заповед да не напускат пределите на Фрамлингъм.
— Но и те като всички могат да изкачват стени — отбеляза Малтоут.
— Съмнявам се — намеси се Корбет. — Заповедта е разпространена и в града. Никой тамплиер няма да бъде допуснат да влезе в Йорк.
— Може да е бил преоблечен — прибави Малтоут.
Клавърли сви рамене.
— Стражата на градските порти е удвоена. Спират и претърсват всички непознати, но предполагам, че и това е възможно.
— Убиецът може да е в Йорк — отговори Корбет и им описа видения от готвача маскиран конник.
Клавърли се почеса по брадичката.
— Убиец, който да се крие някъде по пътя за Ботъм Бар? — Сетне направи гримаса. — Не съм чул нищо подобно. Както и да е — рече помощник-шерифът и посочи с глава, — какво става тук? Слуги не се мяркат никъде, видях само тамплиери и оръженосци.