— Защо? — попита Корбет, като си спомни пратеника, който беше видял да препуска по пътя за Ботъм Бар. — Да не би в Париж да има нови неприятности?
Дьо Моле порови из книжата на бюрото си.
— Разбира се, че има. Покушението над Филип Френски е извършено от тамплиер. Въпросният сержант е един от непокорниците, за които вече говорихме. Направил е признания и е предаден на Инквизицията.
— Но аз самият ти казах това.
— Все пак не знаеш — отвърна дьо Моле, — че преди няколко дни Филип Френски е прекосявал Големия мост на път към Лувъра след посещение на гробниците в „Сен Дьони“. Очевидно — дьо Моле хвърли парчето пергамент на писалището — тогава е извършено още едно покушение над живота му. В Париж се ширят слухове и скандали, и съветът на ордена настоява да се върна там.
— А има ли някаква истина в тези слухове?
Дьо Моле избягна погледа му.
— Монсеньор — настоя Корбет, — аз не съм ти враг. Възхищавам се от вашия орден. Мъже като брат Одо и сър Гуидо бяха истински рицари на кръста, но за Бога, отворете най-сетне очи, тук има нещо гнило. Знаете ли — продължи той — за мълвата, че сред вас се шири содомия?
Дьо Моле вдигна гневен поглед.
— Не ми чети морал, Корбет! Мога да изброя куп епископи с любовници, свещеници, които посещават проститутки, благородници с вкус към пажовете. Разбира се, има и братя, които се поддават на слабостите на плътта, като всеки човек! — каза троснато той.
— А тези убийства? — попита Корбет. — Можеш ли да ги обясниш, монсеньор? Или защо един тамплиер би изпращал същите предупреждения като Владетеля от планината? Възможно ли е някой или някои от вашия орден да са отстъпници, членове на онази секта? И каква е връзката ви с нея?
Дьо Моле се облегна назад, като си играеше с острия като бръснач нож за пергамент.
— От векове — отвърна той, — орденът на тамплиерите пази Светите места. Строим там свои крепости. Пускаме корени. Гледаме да се разбираме с местното население. Това, че един човек вярва в аллах и застава срещу теб на бойното поле, не означава, че в мирно време не можете да седнете на една маса, за да си разменяте мисли и подаръци.
— Дори с асасините? — настоя Корбет.
— Да, дори с тях. Те държат някои търговски пътища: част от териториите са в тяхна власт. И са податливи на подкупи не по-малко от всеки друг.
— Значи орденът е търгувал с тях?
— Да, и мога да ти кажа, че сър Бартолъмю Бадълсмиър и Уилям Симс са посещавали „Орлово гнездо“ като посланици и Владетеля на планината ги е приемал в дома си.
— Защо не ми го каза досега?
— Не мисля, че има връзка — сопна се дьо Моле. — Бадълсмиър и Симс са виждали прекрасните градини на Владетеля, пили са от ледения му шербет и са слушали речите му. Да, те са били негови гости, но това не означава, че са отстъпници. Асасините не са наши врагове.
— Кои са тогава? — попита Корбет.
— Владетелите на Запада — отвърна дьо Моле. — Те виждат нашите имения, житници, плевни, многобройни стада и плодородни ниви. Ръцете ги сърбят за съкровищата на ордена в Париж, Лондон, Кьолн, Рим и Авиньон. Какво правят тамплиерите, питат те. За какво са им толкова власт и богатства? Няма ли да е по-добре парите им да бъдат използвани за други цели?
— Значи нямаш представа кои може да са нападателите? — настоя Корбет.
— Не повече от теб, сър Хю! — Дьо Моле бутна пергамента настрана и вдигна едно писмо. — Смятам да изпратя вестоносец при краля.
Корбет кимна.
— Ще го помоля — продължи дьо Моле — за разрешение да се върна във Франция. — Той се облегна на масата и впери гневен поглед в Корбет. — Виж какво си мисля, сър Хю: ето, аз съм глава на най-големия християнски рицарски орден, а ми се налага да се моля, за да се прибера у дома, да предлагам пари като гаранция за доброто си поведение. — По лицето му се изписа ярост. — Бог да ми прости тези думи, сър Хю, но подобно унижение би накарало и светец да мисли за отмъщение!
Няколко часа по-късно, в гората край езерото, Стрелеца седеше на ствола на едно паднало дърво. Той чоплеше с нокът лишеите и мъха, загледан в ефеса на забития си в земята меч. Очите му попаднаха на гравирания върху него кръст и лицето му се изопна. Стрелеца се полюляваше замислено напред-назад. Господарят му, по-точно новият му господар, беше прав, като казваше, че с ордена е свършено. И каква полза щеше да има от него тогава? Впери поглед в езерото и се замисли за брат Одо.