Той спря, усещайки настроението ми, и почувствах да преглежда бъркотията си от спомени. Краищата на лудостта докоснаха ума ми, но момент по-късно той ги избута, очите му от черни станаха кехлибарени.
«Имам спомени за баща си.»
Това беше начало.
— О?
Той потърка бузата си и белия белег, който беше там. «Помня, че не му се подчиних и получих това. Беше… на друго място.» Очите му за миг станаха неясни и нефокусирани. «Това е всичко, което си спомням, освен че го заслужих.»
Страхотно.
— Това не помага много, бейби. Помниш ли… помниш ли дали бащите Драконѝ са по-емоционални? — Захапах устната си. Каел беше спокоен около мен, но какво щеше да стане, ако това се промени?
Той изсумтя и се наведе, за да ухапе врата ми.
«Не повече от обикновено. Не бях Драконѝ-младеж, който слушаше.» Повдигна глава и стрелна красивите си кехлибарени очи към мен. «Защо е толкова важно?»
Ужас мина през мен. Сега или никога. Облизах сухите си устни и сложих ръце на бузите му, обвивайки ръце около бузите ми.
— Защото съм бременна.
Каел се поколеба. Премигна със златните си очи и гледах, докато не станаха черни, след това златни отново.
И се усмихна. Почувствах гордост и радост да изпълва ума му и ръцете му се плъзнаха по стомаха ми, галейки го.
«Мое дете?»
«Казах ти», гърлото ми беше твърде стегнато от сълзи, за да говоря.
Той се ухили и беше ясно, че беше щастлив. Аз също бях. Ужасена, разбира се, но и щастлива. Нещата щяха да се оправят, разбрах. Това не беше краят на щастието ни, а началото.
«Искам да кажа, трябва да знам дали ще снеса яйце, или ще е човек, или… заедно сме в това.»
«Заедно сме.»
Усмихнах се на красивия си, пламенен дракон и почувствах изблик на щастие.
— Доволен?
Начинът, по който ме погледна, беше невероятен.
«Огънят в кръвта ти предпазва детето ми и трябва да питаш?»
Ухилих се и го придърпах надолу към мен.
— Хайде, бейби. Знаеш, че сега винаги ще трябва да питам.
Гърдите му вибрираха от смях, докато заплиташе дланите си в косата ми и ме придърпваше близо.
«Знам. Ах, моя Клаудия. Моята половинка. Моето всичко.»
И когато се сгуши във врата ми отново, се изпълних с любов и надежда за бъдещето. Нямах идея какво щеше да ни донесе… но докогато имах Каел?
Щеше да бъде невероятно.
Ruby Dixon - Fire in His Blood
Fireblood Dragon / Огънят на драконите 1
Преводач: Сирена
Редактор: galileo414, desi7y, sladcheto, 2018
Бележка от автора
Уважаеми читатели!
Надявам се, че харесахте това!!!!! Използвах милиард удивителни, защото съм толкова развълнувана, че тази книга най-накрая излезе. Писах я много години, но не бях удовлетворена от начина, по който се получи, затова напълно я пренаписах, сменяйки изречения, добавяйки сцени и всички тези добри неща, които те карат да си удряш главата във вратата, когато все още си по средата на книгата. Разбира се, веднъж щом приключиш с нея, си доста щастлив как са се преобърнали нещата!
Тези книги имат по-различен характер от другите ми поредици, но мисля, че ще се съгласите, че забавните, сочни неща, които правят книгата вълнуваща (предопределените половинки и връзката им), са част от нея. Това ще бъде първата книга от серията Огънят на драконите. Втора книга ще бъде за Саша и Дакх (очевидно!), третата за Ейми, вероятно с четвърта книга за Мелина (в зависимост от продажбите). Планирам да напиша една четвърт и книгите ще са по-дълги и по-напрегнати от обикновената книга за Варварите. Надявам се, че ще си заслужава чакането!
Много хора питат дали това означава, че книгите за Варварите от ледената планета свършва. Все още имам няколко книги до края и докато продажбите все още са силни, ще продължа да ги пиша. Това просто е малка умствена почивка за мен, за да напиша нещо ново, различно от Варварите. Моля ви, бъдете сигурни, че не съм забравила нашите големи сини мъже! Просто понякога писателят се нуждае от промяна на темпото.
Както винаги, благодаря ви много за четенето и че сте такива невероятни фенове. Ако имате въпроси към мен или искате да говорите за поредиците, отидете на моята Фейсбук страница!
Руби