Потърках ръце, леко треперейки поради факта, че бях гола и беше ветровито. Да, това бяха причините. Сигурно.
— Предполагам, че не знаеш къде е най-близкия неограбен универсален магазин, нали? — Въздъхнах при празния му поглед. — Предполагам, че не.
Останалата част от деня продължи като предишния ден. Кръжахме един около друг предпазливо, опитвайки се да комуникираме и проваляйки се. Каел ме дебнеше на всяка стъпка, беше ми като сянка, където и да отида и ме гледаше с гладни очи. Дремвах, когато се изморях да изследвам, въпреки че нямаше много за проучване, когато се страхуваш да не ядосаш другата страна, и когато се събудих, бях гладна. С няколко движения помолих Каел за храна.
Гладът не беше единствената причина да попитам. Ако той си тръгнеше за малко, щях да мога да се измъкна и да се върна във Форт Далас. Реших, че трябва да проверя Ейми, независимо дали животът ми беше в опасност от милицията. Сестра ми не можеше да се грижи за себе си, не и с този крак. Нямаше храна за ядене, нито спестени пари. Трябваше да се върна при нея. Ейми разчиташе на мен.
Това си струваше риска да се върна в града. Така че трябваше да накарам Каел да напусне и посочих, че трябва да отиде на лов.
Той го направи, но ме взе със себе си, държейки ме в ноктите си. Толкова за брилянтния ми план. Освен това изглежда изпреварваше нуждите ми, защото този път, когато се сниши над кравата, не си губи времето да й пречупва врата.
Просто издиша огън и я изпече, докато се опитваше да избяга.
Да слушаш болезненото мучене на умиращата крава беше ужасно. Плаках, докато умираше, защото се почувствах отговорна. Каел се мъчеше да ми угоди и по тази причина създанието умря от ужасна смърт. Заплаках дори по-силно, когато изядох голямо парче от хълбока му, защото бях твърде гладна да похабя храна, дори и ако беше умряла по ужасен начин. И подсмърчах нещастно, докато миех ръце на мивката. Щяхме да си поговорим относно хуманното умъртвяване.
При условие че можехме да говорим, разбира се. Диалозите ни в по-голямата си част представляват имената ни и «не». Нямаше да стигна доникъде с него. Изглежда, че той не се интересуваше от учене и това беше разочароващо.
Тази нощ отново спах увита около него. Остана в драконовата си форма след лова, защитнически прегърнал ме с предните си крака, срещу гърдите му. Огромното му сърце туптеше срещу ухото ми и беше почти успокояващо.
Освен че… все още мислех за онази крава. И за сестра ми, която може би умира от глад, докато ме чака.
Освен ако не е отишла при Сводницата Беки за работа… Изтръпнах. Не Ейми. Не и щастливата, невинна Ейми, която вижда добро във всичко и отказва да стане цинична като по-голямата си сестра.
Затворих очи и опитах да заспя, но отново видях кравата в мислите си. Бягайки, плачейки от ужас, след това обстрелвана с огън. Понякога беше сестра ми.
Понякога бях аз.
Три дни по-късно
— Нека опитаме отново — казах на Каел. — Вода — събрах ръце под крана на мивката. — Воооо-дааааа.
— Клау-дя — избоботи Каел с дълбокия си, открито сексапилен глас. — Клау-дя Каел — ръцете му се плъзнаха около кръста ми, големи и изгарящо горещи срещу кожата ми.
Изпръсках го с водни капки по лицето.
— Не струваш. Знам, че ме разбираш. Ти просто се правиш на труден, нали? — Но открих, че устата ми се накъдри от усмивка въпреки това. — Труден и флиртуващ.
Беше трудно да останеш ядосан на Каел, когато показваше дяволитата си страна. Бях в учудващо добро настроение тази сутрин, въпреки лошите мисли. Може би бе заради Каел, помислих си, докато затварях крана. Минаха няколко дни, след като ме откри, които бяха изненадващо лесни. Бях нахранена, имах вода за къпане и пиене, и топло място за спане през нощта, като се увия около Каел. Намерих и стара портиерска униформа, в един от шкафовете, и въпреки че беше тънка като хартия и вероятно щеше да се разпадне от някое неправилно движение, беше дреха. Новата сграда беше хубава и тиха.
Единственото нещо, което ми липсваше, беше Ейми. Саша също, но тя по-малко, защото имаше възможността да се грижи сама за себе си. Бях преследвана от мисли за Ейми, гладуваща, но не можех да кажа на Каел да ме върне в града. Той щеше да направи много неща за мен, но не мисля, че това беше едно от тях.
Така че прекарвах времето си с него и… той беше изненадващо добра компания. Очите му все по-малко пъти ставаха черни и нямаше някакви полудели моменти. Изглежда, че колкото по-дълго се навърташе около мен, толкова по-добре се чувстваше. Бях по-спокойна от това. Не се опита да ме изнасили или да ме докосне по средата на нощта, когато мисли, че спя. Беше учтив и флиртуващ, разбира се, но едно просто «не» спираше нещата. Беше удобно, когато бе наоколо, и никога не съм мислила, че ще кажа това за дракон. Не говорехме много, но се чувствах… глезена. Желана. Беше странно, но не можех да го отрека.