Като днес.
Когато се събудих сутринта, той веднага се преобрази и прекара следващите няколко минути, проверявайки драскотините и раната ми, сякаш няма нищо по-важно от това да се увери, че бях добре. И това… беше много сладко. Беше минало много време, откакто някой се суетеше около мен. Със Саша и Ейми трябваше да съм силната, тази, която се справяше с всичко. Трябваше да се грижа за тях, така че не можех да спра и да хленча за порязвания и рани, или че бях уморена. С Каел… беше различно. Не трябваше да съм голямата и силната, защото не бях. Най-малкото не можех да се сравнявам с него. И всичко, което искаше той, беше да се грижи за мен.
Това отношение към мен постоянно нарастваше.
Разбира се, не всичко, свързано с малката инспекция, беше хубаво. Той огледа драскотините на гърдите ми със същата интензивност, с която прегледа ръцете и краката ми. Накара ме да се чувствам неудобно, но той не беше възбуден.
Което беше иронично, защото аз бях. Все повече и повече прегледа му, вниманието му и грижите му ми влизаха под кожата. Не неприятно, но… просто чаках да видя докъде ще стигне. Реших, че съм луда, защото гледах на вниманието му като странна форма на любовна игра. Не би трябвало да го правя. Каел просто искаше да се увери, че съм добре. Понякога си мислех, че това странно привличане бе просто в главата ми… но не можеше да се отрече ерекцията му.
Така че позволих на Каел да ме огледа и не казах нищо. След като се увери, че съм цяла, той погали кожата ми и повтори името ми с доволен тон, който едновременно казваше милион неща и нищо.
Оттук и уроците по говорене. Нуждаехме се от някакъв начин, по който да се разбираме.
Единственият проблем бе, че Каел не изглежда заинтересуван да научи английски. Той приемаше усилията ми да го науча с развеселено търпение, сякаш цялото това нещо беше напълно излишно. Беше ясно, че повече го интересува да ме докосне, отколкото да се научи да говори. Дори сега остави ноктите му да се прокарват през косата ми. Беше очарован от нея.
Издадох вбесен звук и се обърнах към него.
— Обръщаш ли ми някакво внимание?
— Клау-дя — прошепна отново и подуши косата ми.
Очите му днес не се бяха променяли, така че се почувствах комфортно да му подхвърля леко подигравателен отговор.
— О, наистина? Как ще се почувстваш, ако си прекарам пръстите през твоята коса, а?
Обърнах се с лице към него и се протегнах към рошавата му бронзова коса и за всеки случай се поколебах. Когато не показа друга реакция, освен нетърпение, докоснах косата му. Текстурата му беше изненадваща — беше по-твърда от моята, независимо, че я разроших още и кичурите му се чувстваха два пъти по-дебели. Не мога да кажа колко очарователно беше. Сравнена с неговата, моята коса сигурно се усещаше като конец. Може би прекарах прекалено дълго време в галене на косата му, защото той затвори очи и нисък тътнеж започна в гърдите му, знак, че се наслаждаваше доста на докосването ми.
И аз… не мразех да го докосвам. Косата му беше интересна и нямах нищо против да си играя още с нея. Също така нямах нищо против чрез докосване да разбера какви други разлики има. Дали кожата му се чувстваше по различен начин? Ами тези шипове на лактите му? Но не ми пукаше, защото да си играя с него бе като, ами, да си играеш с огъня, въпреки че мразех иронията на конкретната мисъл.
Не биваше да го насърчавам. Не трябваше да го оставя да си мисли, че търся вниманието му. Очевидната му постоянна ерекция показваше какво би искал от мен и не знаех дали мога да му отвърна по същия начин. Така че отпуснах ръце и не ми хареса, че почувствах леко съжаление. Беше забавно как се чувствах странно добре от това, че някой беше щастлив просто да бъде с мен. Каел ме погледна, сякаш аз бях най-доброто нещо след нарязания хляб. Не трябваше да ме интересува какво мисли за мен един дракон убиец, демон на огъня и пепелта.
Но когато той отвори очи и устата му се повдигна в онази полуусмивка, която приличаше на моята?
Глупавото ми, лекомислено сърце започна да бие по-силно.
— Клау-дя — прошепна, придърпвайки ме по-близо.
И защото бях слаба, му позволих да го направи, гърдите ми се притиснаха срещу гръдния му кош. Дъхът ми заседна в гърлото, когато погледнах нагоре към него. Беше огромен, може би една глава по-висок от мен, с широки рамене. Можеше да ме нарани толкова лесно. Ерекцията, притисната към корема ми ми напомни, че може да ме надвие във всеки един момент и да вземе каквото иска.