Трябваше да се махна и да подишам свободно за няколко минути.
— Клау-дя — каза твърде познат глас зад мен. Някой се беше върнал в човешката си форма и вероятно искаше да флиртува.
Но все още треперех от шок. Не се обърнах. Не исках да флиртувам точно сега. Исках да знам, че бях в безопасност. Исках да се свия на кълбо и да се скрия в малка, циментова стая, където нищо не можеше да ме хване отново.
— Клау-дя? — Този път тонът на Каел беше въпросителен. Почувствах стъпките му, докато идваше към мен и докосна раменете ми, но ръцете, които погалиха кожата ми, бяха внимателни. Толкова бързо, колкото ме докосна, се отдръпна. — Клау-дя… Каел.
Захапах устната си, размишлявайки върху опциите си. Как щеше да реагира, ако го игнорирам? Лошо, предполагам. По тази причина се обърнах, скръстих ръце, тялото ми беше обтегнато от напрежение.
— Какво искаш? — Обаче в момента, в който го погледнах, ахнах. От единия ъгъл на устата му течеше кръв, а на едната му ръка имаше дълга рана, от която също капеше кръв. Целият му гръден кош беше червен и изглеждаше сякаш току-що е излязъл от кланица. — О, Боже! Ранен си?
— Клау-дя… Каел — този път, когато го каза, нямаше грешка за притежанието в гласа му. Той посочи ръката си, след това грабващо движение, изобразявайки как другия ме беше издърпал от него. — Клау-дя — оголи зъбите си, показвайки колко големи са. — Каел.
Въпреки че спомена само две думи от общия ни речник, знаех точно какво казва. Другият дракон го беше ранил, когато ме бе издърпал от прегръдката му. И Каел беше тръгнал след мен, защото в очите му бях негова.
Не знаех как да се чувствам относно това. Част от мен беше раздразнена, че бях смятана за някакво притежание. Друга част, обаче, беше дяволски благодарна, че беше решил, че бях негова, и че беше тръгнал да ме спасява от другия дракон. Бях леко ужасена, че бях щастлива за това. Също и леко поласкана. Съвсем, съвсем мъничко, но смазах чувството моментално, съзнавайки вината си.
— Тук съм, защото ме отвлече — казах, но почувствах думите груби в момента, в който излязох от устата ми. Той не трябваше да ме спасява.
Може би от тона на гласа ми, но очите му се присвиха. Погледна към ръката си, след това пак към мен. Очите му все още чернееха, но златното беше повече, уведомявайки ме, че бе близо до завръщането си. Докато погледът ми беше заключен в неговия, той се изправи и изръмжа ниско. Спуснах поглед надолу и… да. Каел отново беше възбуден. Членът му се раздвижи и увеличи, втвърдявайки се, докато гледах.
— Това всеки път, когато говорим ли ще става? — Попитах го, странно задъхана.
Докато гледах, той вдигна ръка и облиза раната си, но погледът му остана в мен. Това беше почти… секси. Боже, не трябваше да бъда очарована от това.
— Не, Каел — казах му, използвайки най-строгия си глас. Всичко, за да ме разсее. Ааа, него. — Разбирам, че си повече дракон, отколкото човек, но не това е начинът да се почисти рана.
— По-ииииси — опита се да го повтори, протягайки се и милвайки ме по ръката. Очите му станаха по-тъмни и се приближи по-близо, кожата му се притисна към моята. — Рррррана.
Докато се приближаваше, осъзнах колко е голям. Изпъстрена кожа и мускулести гърди блокираха зрението ми и сложих длан на ранената му ръка. Без да мога да се спра забелязах, че и двете ми длани не могат да обхванат един негов бицепс. Потреперих.
— Може би повече дракон, отколкото човек — промърморих си. — Хайде. Нека те почистим. Виждам, че си възбуден, но си и покрит с кръв и се надявам да не е цялата твоя.
— Къх-ръв — вдигна глава, гледайки устата ми, след това се опита да прокара палеца си — покрит с кръв — по устните ми.
Отдръпнах се.
— Не!
— Не? — Веждите му се свиха и се вгледа в червените петна по кожата си.
— Да, кръв — повторих, раздразнена. Пръстите ми минаха по неговите и докоснах влажната кръв по възглавничките на пръстите му. Разтърках я и му показах пръстите си. — Кръв. Навсякъде по теб е. Идвай — хванах ръката му, игнорирайки големината и интимността, защото той все още ми беше чужд. Ръцете му бяха широки, но мускулести, кожата топла, но само малко по-топла. Пръстите му бяха силни и с пет пръста, като човешките, но вместо с нормални човешки нокти завършваха с по-малък вариант на ноктите от драконовата му форма. Той беше човек, но не съвсем.
Игнорирах това «не съвсем» за сега. Очевидно той не намираше, че ми липсва нещо. Искаше ме такава, каквато бях — мръсна, гола и неспособна да си говорим.
Водейки за ръка моя мъж дракон се върнах в банята, която бях обявила за част от нашата квартира и взех още от хартиените кърпи. Пуснах водата, след това отворих един от сапуните, надявайки се да намеря един. Беше единственият, който беше останал, затова го използвах. Разтърках го върху мократа хартиена кърпа и погледнах към Каел, докато го разпенвах.