Тогава защо не се обръщаше и не ми предлагаше влагалището си?
Вместо това тя хвана члена ми и галеше дължината му с пръстите си, а усещането беше толкова невероятно, че умът ми почти изчезна отново. Мекото прошепване на името ми беше единственото нещо, което ме задържа да премина не ръба.
Ръцете й стиснаха ствола ми. След това ме позиционира пред входа на вагината си и огъна бедра, поглеждайки, чакайки.
Клау-дя искаше да я яздя… лице в лице? По този начин ли го правиха нейните хора? Странно. Винаги бях вземал женските отзад, но мисълта да я бележа по всякакъв начин беше вълнуваща. Хванах бедрата й и я дръпнах към пениса си. Тя беше… много малка. Въпреки хлъзгавината на желанието й щеше да бъде трудно члена ми да й пасне.
Натиснах срещу отвора й, притискайки главичката си в нея. Тя простена, тъпите й малки нокти се забиха в раменете ми. Задъха се и прошепна думи, които не разбирах.
Можех да предположа обаче — по-бавно, дай ми време.
Беше тясна, малката ми женска, и не желаех да я нараня. Така че натиснах леко, след това натиснах малката издатина в гънките й, защото изглежда на нея й харесваше да бъде галена на това място. Гърбът й се изви, устата й се отваряше и затваряше, но не издаваше звук. Очите й се затвориха от блаженство и беше толкова красива. Изтеглих се леко, след това се притиснах по-дълбоко, милвайки я. Ъгълът на телата ни ме затрудняваше — седеше малко над мен, бедрата й стояха по особен начин заради местоположението й. С ръмжене излязох от нея и взех Клау-дя в ръцете си, смъквайки я от мястото й и слагайки я на земята. По този начин можех да легна върху нея и да навляза в нея толкова бавно, колкото беше нужно.
Очите й се разшириха от изненада, когато се снижих и тежестта ми я покри. Качи единия си крак върху бедрото ми, приветствайки ме, и вдишах аромата й. Той беше съкрушителен и плътен, и накара черна нужда да се завърти в ъглите на погледа ми отново.
Бележи я.
Направи я твоя.
Направи я своя котва.
Отново притиснах главичката на члена си към сърцевината й и потънах малко по-навътре. Тя беше толкова стегната, обвиваше ме като втора кожа, вагината й се сви около мен в най-прекрасното усещане, което някога бях усещал.
Половинката ми.
Изръмжах от свирепото удоволствие и отново навлязох в нея. Дъхът й се накъса, малките й нокти се вкопчиха в раменете ми, докато тя се притискаше към мен. Простена някакви думи отново, поток от тях.
Спрях, опитвайки се да разбера опитите й за комуникация.
Веднага щом спрях, тя плесна ръката ми, лицето й беше възбудено.
— Не, не — изплака и извъртя бедра. Следващият поток от думи бяха окуражаващи — силни, бързи.
Разбрах това. Не искаше да спра. Доставях й удоволствие.
Знанието за това ме подлуди. Лудостта, която бях задържал в краищата на ума си, се прокрадна с удоволствието, и тогава подивях. Оголих зъби и натиснах дълбоко, потъвайки до основата. Тя изскимтя леко от изненада, но тогава тялото й се разтресе под моето, влагалището й се стегна около мен в спазми, които се чувстваха невероятно добре.
Тя простена и измрънка още думи, отхвърляйки главата си назад. Малките й нокти се забиха по-дълбоко. Жена ми беше загубила ума си от удоволствие. Тласнах отново, неспособен да се спра. Трябваше да притежавам. Трябваше да бележа. Моята Клау-дя. Моя. Знаех, че вече не съм нежен и бавен, когато лудостта дойде, придавайки груб оттенък на всичко, което правех. Фокусирах се върху нея, върху зелените очи и мекотата на кожата й, но контролът ми беше на ръба да се пречупи. Знаех, че тласкам със силни, резки движения. Тялото й беше толкова приветливо, толкова тясно. Исках да се отдръпна, да се отърва от лудостта, която ме караше да губя контрол, но стените на вагината й продължаваха да се стесняват, Клау-дя достигна още веднъж върха. Тя отхвърли глава назад, шията й беше изцяло на показ.
Привличаше ме, тази гладка, недокосната кожа. Зъбите ми горяха от огън. Стисна пениса ми толкова силно, че можех да почувствам удоволствието й. Не можех да чакам повече.
С ръмжене се наведох над нея, притискайки уста към врата й.
— Да, да — изстена тя, напълно изгубена в усещанията. Ръцете й минаваха през косата ми, по кожата, и ги движеше навсякъде. — Да…
Забих зъбите си в гърлото й, освобождавайки горящия огън в тях в същото време, когато се появи освобождението ми. Моята Клау-дя. Моя. Продължих да прониквам в нея, зъбите ми потънаха още повече, докато огънят изтичаше от зъбите ми със силата на белязването ми. Членът ме болеше, изпълнен с нужда въпреки освобождението ми. Семето ми нямаше да се излее в нея преди да я бележа. Не и без да се страхувам, че ще я изгоря.