— Бихте ли замълчали за секунда? Не мога да мисля!
«Идвам в човешкия кошер, за да те взема.»
О, по дяволите. Очите ми се разшириха.
— Идваш тук?
— Той идва тук? — Изрева паникьосано капитанът. — Включете алармата. Пригответе бункерите! Давай, давай, давай!
Наду се клаксон — драконовата сирена.
— Как може тя да говори с него? — Попита кметът. — Да не е подслушвала по някакъв начин?
— В главата ми е — казах им, притискайки ръцете си към скалпа ми, сякаш така бих спряла мозъка ми да откачи. Тръбенето на сирената се смесваше с тежките мисли на Каел и всичко това ме притискаше. — Не мога да мисля с целия този шум…
— Какво казва? — Изиска капитанът. Придвижи се пред мен и застана на сантиметри от лицето ми, очите му бяха напрегнати. — Трябва да ни кажеш съвсем точно какво ти казва.
Сирената свиреше, дълго и шумно, и можех да чуя стъпките на крака отгоре, докато милицията се приготвяше. Каел щеше да се набута право в армията и аз щях да съм виновна за това. Не знаех какво да направя. Трябваше да го спра, преди да се приближи прекалено близо, защото не исках да умре.
Никога не съм го искала.
«Разстроена си.» Мислите на Каел се врязаха като нож през хаоса, избутвайки останалия свят. «Чух сирената. Да я накарам ли да спре?»
— Достатъчно близо си, за да чуеш сирената? — Задавих се.
— Точно над нас е — изрева капитанът. — Действайте!
«Клаудия. Моята Клаудия. Не се тревожи. Близо съм.»
— Колко близо?
«Много близо. Идвам за теб.»
— Защо? Трябва да ме оставиш тук.
«Не мога. Ти си половинката ми.»
— Половинка? — Въздъхнах, ужасена от мисълта. Не само че бях свързана с луд дракон, но той мислеше, че съм му половинка? — Не искам да съм твоя половинка.
Нещо студено и твърдо се притисна към слепоочието ми. Замръзнах, когато пистолета изщрака, звукът проехтя в оглушителната тишина на стаята.
— Ако той мисли, че си му половинка — ми каза капитанът, — ще трябва да те използваме като свръзка. Съжалявам.
«Държи пистолет към мен», казах на Каел. «Отстъпи. Моля те! Не искам да умра.»
«Какво е пистолет?»
«Няма време за обяснения. Може ли просто да си тръгнеш?»
«Те те отнеха от мен.»
Премълчах факта, че сама избягах.
«Каел, просто си тръгни, моля те. Трябва да намеря сестра си и няма да тръгна да летя с теб.» Оръжието се заби в слепоочието ми и потреперих. В спора ми с Каел, забравих, че някой държеше пистолет до главата ми.
Каел обаче усети страха ми. Мислите му станаха диви, тъмни. Можех да почувствам да стават все по-тъмни и това беше ужасяващо.
«Защо се страхуваш? Защо половинката ми се страхува?»
«Ще ме убие! Не идвай!»
Над нас драконът изрева толкова силно, че цялата сграда се разтресе. Светлините трептяха и облак прах падна от покрива.
— Не харесва начина, по който се държите с мен — прошепнах, опитвайки се да се отдалеча от оръжието.
Устните на капитана се свиха в тънка линия, докато ме гледаше в очите.
— Кажи му, че ако иска половинката си жива и невредима, трябва да остави града. Поставя всички в риск.
Нямах време, а все още трябваше да спася сестра си.
— Просто ми дайте Ейми и ще го отпратя — блъфирах, дори когато друг рев разтресе сградата.
— Не звучи сякаш това работи — каза капитанът и поклати глава бавно, притискайки оръжието по-силно към слепоочието ми. — Съжалявам, но безопасността на целия форт зависи от това. Трябва да го накараш да си тръгне. Сега.
Разбрах, че няма да имам спасител. Всъщност имах, но той бе лош дракон и не бях напълно сигурна, че това беше добре. Или щях да бъда застреляна от пазачите и никога нямаше да видя Ейми отново, или щях да бъда отвлечена и нямаше да видя Ейми отново. Бях прецакана и по двата начина.
«Той… той казва, че ще ме убие, ако не се махнеш, Каел.» Изглежда и мислите ми трепереха като тялото ми. «Моля те, не наранявай никого.»
Мислите, които се върнаха от Каел, бяха толкова тъмни и яростни, че изтръпнах, когато се врязаха в съзнанието ми.
«Ти си ми половинка! Държи те далеч от мен. Ако те нарани, ще откъсна крайниците му и ще оставя гарваните да унищожат костите му!»
Е, това беше… креативно. Преглътнах трудно и погледнах капитана в очите.
— Не е щастлив, че ме плашиш.
— А аз не съм щастлив, че лети над града — каза капитанът с напрегнат глас.
Да, но ако той си тръгнеше, не бях сигурна какво щеше да стане с мен. Опитах се да измисля какво щеше да стане, ако Каел си тръгнеше, и открих с болезнено осъзнаване, че бях в капан. При всяка драконова атака кметът и капитанът щяха да ме използват като заложник. Никога нямаше да се освободя от това.
Единственият ми път бе с Каел, с горещите си целувки и ужасяващи захапвания. Опитах се да съставя картината. Успокой се, Клаудия. Ако това беше единственият път, тогава щях да го ускоря. Така че реших да направя нещата доста мрачни. Ако искаха да ме заплашват, щях да отвърна със същото.