— Качвай се, бързо. Стрелят по нас.
Дъждът от куршуми вече беше постоянен, заедно с виковете на войниците. Драконите никога не кацаха в града и фактът, че един го беше направил, беше накарал хората да откачат. Саша се поколеба за момент след това ми подаде здравата си ръка и успях да я дръпна на гърба на дракона. Отпусна се зад мен, лицето й беше побеляло от болка, докато притискаше ранената си ръка към гърдите.
— Добре ли е? — Попитах без дъх. При кимването й се протегнах и потупах врата на Каел. «Готови сме!»
«Тогава тръгваме!» Каел се вдигна във въздуха с рев.
— Дръж се! — Извиках на Саша, едната ми ръка държеше дръжките, докато се обръщах да погледна Саша. Беше обвила здравата си ръка около кръста ми, но подскачахме и се плъзгахме, докато Каел се издигаше, седлата ни бяха нестабилни. Всичко беше твърде хлабаво, твърде несигурно.
— Ще падна — изплака Саша, докато седлото отново се подмести.
— Добре си — извиках, но бях толкова притеснена, колкото и тя. — Просто трябва да се изнесем от зоната на стрелбата, тогава ще отидем за Ейми.
Саша простена от ужас, когато Каел зави рязко. Игнорирах бунтуващия ми се стомах и се държах здраво, но не почувствах и най-малката сигурност. Каел нямаше да ме остави да падна. Нямаше. Вярвах му. Но Саша плачеше и се прилепваше към мен, крещейки при всяко накланяне. Всеки път, щом дръпнеше дрехите ми, трябваше да се боря с желанието да махна ръцете й, за да запазя равновесие. Знаех, че беше уплашена, че беше с ранена ръка, затова не го направих. Но така нямаше да продължим дълго.
«Плъзгаме се», казах на Каел. «Моля те, отиди някъде на безопасно място, за да можем да се вържем.
— Къде отиваме? — Изплака Саша, докато Каел се издигаше все по-високо. Гласът й се издигна до малък писък на тревога, докато се взираше в гледката. — Толкова високо сме!
— Опитваме се да излезем от обхвата на оръжията — изкрещях обратно и започнах да кашлям, когато някаква буболечка ми влезе в устата. Хванах врата си отвратена. Боже, какво не бих дала за ментална връзка със Саша в момента! Ръцете й ме стискаха здраво и аз се борех с безсилието си. — Добре сме. Обещавам. Ще отидем малко по-високо, след това ще се върнем до затвора. Ейми все още ли е там?
— Предполагам — каза Саша, преглъщайки сълзите си. — Не ми позволиха да я видя, без значение кого се опитвах да подкупя.
Изведнъж се почувствах зле, че се държах нетърпеливо със Саша. Нямахме пари, затова само предполагах, с какво се опитваше да ги подкупи Саша. Това, че се поставяше в риск за Ейми, означаваше всичко за мен. Потупах прегръщащата ме ръка благодарно.
— Ще те заведа на някое безопасно място. Ще се грижа за теб. Няма да се нуждаем от града. Просто ми вярвай.
Очите й се напълниха със сълзи, кимна.
Каел се издигна по-високо, тогава рязко промени посоката, когато неочакван екот прозвуча във въздуха.
«Пускат огън към нас твърде близо», уведоми ме Каел. «Наведете се.»
— По дяволите — предупредих Саша. — Стрелят по нас.
— Стрелят по нас? — Саша беше в истерия. — Защо?
— Защото сме с врага — казах й. — Друг дракон атакува града!
— Има друг дракон?
«Дръж се», предупреди ме Каел, докато цялото му тяло се наклони. «От две страни са. Стойте ниско!» Преди да попитам как да го направим, ръмжене изригна от гърлото му. Дакх се приближи.
Чух покрай ухото си рат-тат-тат и се хвърлих срещу врата на Каел. Този беше близо!
Зад мен Саша изпищя от болка, ръката около кръста ми се отпусна. Обърнах се, за да поискам да се държи, но видях, че бавно се плъзга настрани, очите й бяха пълни с ужас.
Тогава приятелката ми започна да пада.
— Саша! — Изкрещях, безполезно протягайки се към нея. — Не! Каел! Спаси я!
Огромна форма мина под нас и докато гледах, златното тяло на Дакх се стрелна под Каел, хващайки падащата Саша. С победоносен рев и жената, уловена здраво в ноктите му, Дакх се обърна и започна да размахва криле бързо, издигайки и отдалечавайки се от града.
Преглътнах вика от ужас.
«Хвана Саша! Каел, трябва да я спасим!»
«Не», каза, гласът му беше мрачен. «Ще вземем сестра ти. Дръж се здраво.»
«Какво? Не! Каел, Дакх е луд и взе приятелката ми. Не е в безопасност!»
«Напротив. Той иска половинка.»
Ахнах от грозотата на изказването.
«Това ли сме за теб? Просто играчки, които можеш да вземеш и да обявиш за свои?»
«Ще се караме по-късно», каза Каел. «За сега тя е в безопасност с него, ти все още не си. Трябва да намерим сестра ти, и то бързо.»
Скръцнах със зъби от непоколебимия му тон, гледайки как Дакх отлита. Част от мен знаеше, че беше прав, че Саша нямаше да бъде ранена от другия дракон, ако той наистина иска половинка, но не беше никак успокоително. Видях наранения поглед в очите на Саша, останал от малтретирането. Сега дадох разбитата си, наранена приятелка на дракон, който не искаше нищо повече от това да я направи своя половинка. Аз просто я предадох от един арогантен мъж на друг и мисълта беше като жива рана в тялото ми.