Явно не осъзнаваше, че външният му вид е твърде небрежен, за да се яви така пред дама. Или това не го интересуваше. Приличаше… да, приличаше на човек, който е препускал дълго, за да свърши нещо.
Мъжът изтърси водата от шапката си и застана в средата на стаята.
Най-сетне Серенити успя да събере жалките остатъци от разума си. Затвори уста, преглътна и се обърна към него.
— Мога ли да ви бъда полезна с нещо? — Гласът й потрепери издайнически.
Мъжът пред нея беше наистина заплашителен.
— Можете — отвърна той и я прониза с поглед. — Търся някой си мистър С. С. Джеймс.
Стомахът й се преобърна. Ами сега? Какво можеше да иска от нея този човек?
Е, във всеки случай тя знаеше много добре какво би поискала тя от него. Даже с отворени очи си представяше как той се навежда над нея, топлият му дъх гали шията й, устните му шепнат нежни слова в ухото й…
Я се стегни!
Серенити разтърси глава, за да прогони изкусителната картина, и си заповяда да остане абсолютно спокойна. Какво от това, че пред нея стоеше оживялата й мечта…
— Това съм аз. Серенити Джеймс. Какво мога да направя за вас?
В блестящите лешникови дълбини на очите му светна почуда, която бързо отстъпи място на предишната строгост. Серенити остана с впечатлението, че този мъж не позволяваше да го изненадват. Или поне не често. Тази мисъл събуди в сърцето й неочаквана радост.
Той извади от джоба си парче вестник и го сложи на масата. „Савана Диспеч“.
— Щом сте вие, дайте да видим статията, дето сте я написали.
Серенити хвърли поглед към заглавието и разбра, че става въпрос за брой от миналия месец, където без разрешението на баща си беше публикувала статия за морския вълк.
Велики боже! Тази история никога ли няма да престане да я преследва? Баща й всеки ден й напомняше за статията, вчера пак й се развика. Даже винаги сдържаният Дъглас й каза няколко укорни думи. Сега този мъж искаше да започне оттам, където другите бяха спрели.
Какво толкова имаше в статията й, та будеше у всеки мъж желание да я удуши?
Последната мисъл я ядоса и тя отговори предизвикателно на погледа му.
— Какво по-точно искате, да знаете?
— Искам да ми разкажете всичко, което знаете за Морския вълк и за кораба му, наречен от вас „Отмъстителя“.
Въпреки гнева устните й трепнаха в усмивка. Беше й приятно да си спомни за романтичния пират, който пленява британски кораби.
— О, това е най-невероятната история, която някога съм чувала!
Мъжът вдигна едната си вежда. Здравият човешки разум веднага я посъветва да си замълчи, но, както обикновено, не можа да удържи езика си зад зъбите. Обичаше своите истории, обичаше да говори за тях. Особено когато я питаха за един истински американски герой, когото обожаваше.
— В мига, когато чух за него и смелостта му, бях поразена. Морския вълк е най-великият герой, плавал някога по бурните морета. Благородник по душа, той защитава онези, които не могат да се защитят сами. А пък екипажът му! Направо съм влюбена в колоритната шайка моряци, които го придружават в приключенията му!
В очите му проблесна убийствен хлад. Внезапно по гърба й пропълзяха тръпки. Обзе я увереност, че той не се интересува ни най-малко от нейните драсканици.
— Защо тази статия е важна за вас? — попита глухо тя.
— Мисля, че знаете защо.
Серенити объркано поклати глава. Откъде му хрумна това?
— Не, не зная.
— Вие за какъв ме смятате? За глупак?
— Разбира се, че не — отговори автоматично тя. В действителност го смяташе за най-великолепния мъжки екземпляр, който някога беше срещала. Напомняше й за нейния герой — непобедимия Морски вълк. Да, точно така! Морския вълк сигурно имаше същата решителна уста и същите опасни очи, святкащи като на рис.
— Говорите за източници. Кой ви е разказвал за Морския вълк? — попита непознатият.
Серенити вдигна рамене.
— Чух един разговор между баща ми и брат ми.
— Баща ви и брат ви? А те откъде знаят за Морския вълк?
Серенити се разгневи.
— Какво е това, инквизиция ли?
Мъжът срещу нея произнесе всяка дума подчертано бавно и ясно и във всяка дума звънеше неприкрито предупреждение.
— Искам името му.
Всъщност защо да не му каже? Ако това ще го успокои, няма смисъл да мълчи. Мълчанието и без това не беше от силните й страни.
— Брат ми чул историята от един моряк долу на пристанището. Разказвал как веднъж видял кораба на Морския вълк отдалече. Морякът бил сигурен, че това е същият Морски вълк, който толкова често пресичал блокадата през войната за независимост.