— Казахте ли нещо, Сю?
— Попитах ви дали мислите, че негодниците са открили онова, за което са дошли, ваше превъзходителство?
— Не са. То просто не е било тук.
Съдията беше напълно уверен в това. Не защото изключваше възможността самият Лан да е водил двойна игра, а понеже, ако беше така, касиерът би поискал от своите мъчители да го отведат при господаря им с надеждата, че дори и да не успее да се спазари с търговеца за живота си, поне ще спечели малко време.
Съдията Ди гледаше мълчаливо как двама гвардейци свалят трупа. Положиха го на носилка, покриха го с платно и го отнесоха. Почувства се безкрайно уморен, отвратен от този налудничав, отчайващо тежък случай.
— О, забравих да ви кажа, ваше превъзходителство. Тъкмо като събирах моите хора да тръгваме към склада на Лан, се завърнаха агентите ми от село Десет мили, отвъд планините. Не са открили никаква госпожа Уей. Както се разбрало от проверката, такава изобщо не е стъпвала там.
Съдията не отговори. Значи и тази хипотеза се оказа погрешна. Толкова старание бе вложил, а всичките му усилия пропадаха безславно. Попита равнодушно:
— Какво казаха господата от двореца за бягството ми от ареста?
— Нямаше какво да кажат, тъй като лично ги заведох до килията, в която би трябвало да се намирате, а Лю си бе свършил безупречно работата. Не ми се понрави обаче прекалената им злоба. Знаете ли, убийството на Лан ми дава всички основания да оставя тези гвардейци на пост долу в приемната. Със заповед да не пускат външни хора.
Съдията се изправи.
— Отлично! — каза той. — Тази нощ искам да се наспя добре.
Двамата се върнаха в приемната. Съдията нямаше представа, че в „Синята чапла“ са отседнали толкова много посетители. Приемната бе пълна с възбудени хора. Един гвардеец пазеше главния вход, друг разпитваше в ъгъла неколцина уплашени келнери. Щом посетителите зърнаха капитан Сю, от всички страни към него заваляха въпроси. Той повика с пръст Уей, който стоеше зад гишето на рецепцията заедно с Папратова Клонка и администратора. Капитанът съобщи на съдържателя:
— Разбойници са убили господин Лан Лю и са изтърбушили стаята му.
— Милостиви небеса! Да не са повредили обзавеждането ми?
— Идете и вижте сам — каза му офицерът.
Щом собственикът на странноприемницата се втурна по коридора, следван по петите от своя служител, Сю се обърна към присъстващите:
— Най-добре е да се върнете по стаите си, господа. Няма защо да се тревожите, ще оставя тук войници на пост през цялата нощ.
Докато минаваха зад гишето, съдията Ди каза на капитана:
— Ще прегледам внимателно регистъра за гости. Трябваше да го направя веднага. Май съм пропуснал доста неща, които би трябвало да свърша. Ще ви се обадя утре рано сутринта.
— Изглежда, сте доста близък с този млад капитан — отбеляза Папратова Клонка.
— Поиска мнението ми за точния час на смъртта. Бихте ли ми дали регистъра за посетители?
Тя издърпа горното чекмедже и му подаде дебелия тефтер. Облакътена на гишето, наблюдаваше как съдията го прелиства внимателно. Имената не му говореха нищо. С изключение на Лан и неговите хора, всички, изглежда, бяха достопочтени търговци, пристигнали два-три дни преди самия съдия. Капитанът щеше да се заеме с по-обстойната им проверка.
— Не ви видях цял следобед — заговори го отново девойката, като огледа с любопитство изтощеното му лице. — Изглеждате малко уморен.
— Наистина съм уморен. Ще си легна рано. Лека нощ.
В стаята той разтвори широко прозореца, после седна до масата и придърпа към себе си чайника. Докато отпиваше бавно чая, направи отчаяно усилие да събере мислите си. Трябваше да направи трезв и хладен анализ: да преодолее силния шок от страшното убийство на Лан Лю, да погледне на случилото се като на чисто интелектуална задача и да се опита да сложи всяко парче от мозайката на логичното му място. Но твърде много парчета липсваха. Ако принцесата не му бе дала изрично нареждане да не разкрива самоличността си, преди да е намерил огърлицата, щеше поне да действа енергично, да раздвижи ситуацията. Би влязъл официално в двореца и би обявил публично разследване, като се започне с ареста на двамата мъже в сиво от службите на дворцовия управител, неговите преследвачи. Разбира се, те го следяха не защото бе проникнал вътре под чуждо име, а защото служеха на заговорниците, които от своя страна бяха твърдо решени да му попречат да се добере до огърлицата.