Като се стараеше да държи носа и очите си над повърхността, той придвижваше пипнешком дланите си по хлъзгавата метална ос на шлюза. Пръстите му попадаха на лепкава тиня, изпод тях се откъсваха лигави късчета. Явно дървенията на старата конструкция бе започнала да прогнива, затова трябваше да внимава много. Някъде по средата изведнъж загуби опора. Пропадна надолу, над главата му забълбукаха мехурчета. Все пак успя да се хване отново за металната ос, пое си дълбоко дъх и продължи нататък.
Когато най-сетне стигна отсрещния бряг, въздъхна облекчено. Клекна във водата и опипа засъхналата тинеста ивица, опасваща основите на стената. Тайнственият господин Хао несъмнено беше отвратителен като човек, но пък трябваше да му се признае безпогрешното описание. Защото наистина съществуваше каменен корниз — покрит със смърдящ лигав нанос, но напълно годен да послужи за опора на краката.
След като погледна тревожно към бойниците, надвиснали на около двайсет стъпки над главата му, той бавно излезе от водата и стъпи на корниза. Залепи гръб о стената, заопипва с широко разтворени длани и започна бавно да се придвижва странишком покрай заоблената кула. Сега беше с лице към реката, проблясваща водна маса със смолисто черен цвят.
Напредваше предпазливо, при всяка стъпка опипваше с върха на прогизналия си ботуш покритата с тиня издатина. Скоро започна да му се вие свят от неспирното бавно движение на тъмния поток пред него. Имаше усещането, че заедно с целия дворец плува нагоре по реката. Но се овладя, стисна решително очи и с усилие на волята продължи напред. Помисли си, че на слаб дребен младеж като Тай Мин му е било много по-лесно, докато при него ръстът и теглото се оказваха недостатък. При всяка стъпка краката му жвакаха в тинята и водораслите, а трябваше да внимава и да не пропадне там, където корнизът се бе изронил. На едно по-сухо място успя да се извърти с лице към стената. Сега вече можеше отново да отвори очи. Това положение му даваше допълнителната възможност да открива пукнатини между порутените тухли, в които да се задържа с пръсти.
Почувства истинско облекчение, когато лявата му ръка напипа издадените каменни блокчета, очертаващи свода на първия шлюз. Пъхна ръка навътре и напипа една пречка от желязната решетка, на около стъпка навътре в стената. Метна се под арката, сграбчи една от горните пречки и промуши изморените си крака през по-долните, като по този начин ботушите му едва допираха водата. Положението не бе особено удобно, но пък му осигуряваше пълна безопасност, тъй като издадената част на свода го предпазваше надеждно от зорките очи на стражите в наблюдателната кула. Помисли си разтревожено за следващите шлюзни отвори, които трябваше да преодолее. Бяха общо осем, както бе преброил сутринта. Е, Тай Мин се беше справил, а той следваше неговия път. Разликата се състоеше единствено в това, че целта на касиера е била да открадне една огърлица, докато той самият бе дошъл да открадне една непозволена аудиенция в двореца. Само така би могъл да зададе няколко допълнителни въпроса на принцесата, без да наруши заповедта й за пълна секретност. В същото време следването на маршрута, по който бе вървял Тай Мин, му даваше възможност да открие ключа за загадката, къде би могъл той да скрие огърлицата.
Съдията си почина малко, след което се прехвърли от лявата страна на свода и продължи по перваза, като дясната му буза докосваше неравната повърхност на стената, а ботушите му се хлъзгаха в тинята.
Постепенно привикна към този необичаен, рачешки начин на придвижване, дори се чувстваше надеждно защитен от стрели, тъй като бе забелязал, че бойниците са издадени на около стъпка навън. Никой войник не би могъл да забележи залепения за стената неканен гост, освен ако не се надвесеше силно напред и надолу. И все пак той изпита радост, когато лявата му ръка, опипваща за вдлъбнатина между тухлите, отново попадна върху изпъкналите камъни на втория свод. Беше доста по-нисък от първия. Когато се наведе, за да надникне през решетките, затаи дъх и едва не изгуби деликатното си равновесие. В най-долната желязна пречка се бе вкопчила една тънка бяла длан.
ГЛАВА XVI
Една високопоставена особа нагледно се убеждава колко е несигурно положението на придворния;
съдията Ди научава страшни тайни
С отчаяно усилие съдията успя в последния миг да се закрепи на ръба. Взря се отново навътре и установи, че около крехката китка има бяла ахатова гривна във формата на дракон, захапал опашката си. В същия миг той проумя, че това не е отвор на шлюз, а сводестият прозорец на тъмница. Зърна пред масивната желязна решетка перваз от сиви плочки, широк около три стъпки, който се показваше над водата. Прехвърли се на него и приклекна, а бялата ръка изведнъж се отдръпна и от тъмнината се разнесе приглушен стон.