— Видях се вече с него — каза съдията. — Освен това много умело си служи и с меча.
— Разбира се. Някога обучаваше на фехтовка и младите принцове, като недъгавите крака съвсем не му пречеха да бъде несравним фехтовач. Сядаше на табуретката с по един меч във всяка ръка и дори трима опитни фехтовачи не можеха да го победят. Та както ви казвах, той бе вързал за стрелата бележка, с която известяваше принцесата за вашето пристигане и за името, с което се представяте, както и за странноприемницата, в която сте отседнали. Съветваше я да се свърже с вас. Тя веднага ме повика и заяви, че иска вас да натовари с издирването на нейната огърлица. Затова и пратих дъщеря си да ви доведе, на никой друг не мога да имам вяра.
— Разбирам. Установих кой е крадецът: един младеж, нает от бандити, които на свой ред са били подсторени от коварни дворцови служители. Момчето се опитало да избяга, без да им предаде огърлицата, и те го убили, преди да им разкрие къде точно я е оставило. Още не съм намерил бисерите.
От водата повя хладен ветрец и голият му потен гръб настръхна целият.
— Можете ли да ми дадете нещо, с което да се загърна за малко?
След миг между решетките се показа крайчето на брокатено женско наметало.
— Тези негодници не са оставили дори нещо да си постеля на пода — прошепна тя.
Съдията издърпа широкото наметало между железните пръчки и се уви плътно в него. Седна с кръстосани крака на перваза и продължи:
— Принцесата ми подсказа, че целта на кражбата е да предизвика конфликт между нея и императора. Негово величество искам да кажа е, позволете да си спестя формалностите в конкретните обстоятелства. Както и да е, тази нощ вашите врагове извършиха още едно зверско убийство, разчитайки по този начин да си върнат огърлицата. Защо толкова им е притрябвала? Та нали първоначално са искали тя да изчезне? Освен това ми е трудно да повярвам, че загубата на една огърлица може да причини сериозен разрив между баща и дъщеря. Ето вие, разбира се, сте в състояние да прецените това по-добре от мен.
Той замълча в очакване на нейния отговор. Ала затворничката остана безмълвна и съдията Ди продължи:
— Принцесата настояваше, че кражбата е дело на външен човек. Това ме навежда на мисълта, че тя се опасява да не би враговете й да инсценират откриване на огърлицата у някого, който е много близък с нея, като по този начин го компрометират с фалшиви обвинения за похищение над императорската съкровищница. Тъй като самата тя отказа да ми съобщи подробности относно въпросната личност, няма да разпитвам и вас кой е човекът. Но ще ви бъда много задължен, ако поне ми загатнете — той не довърши мисълта си.
Възцари се дълго мълчание. Съдията се загърна още по-плътно с тежкото наметало. Нежният аромат на дрехата контрастираше рязко с тежката миризма, която лъхаше от вътрешността на мрачната влажна тъмница. Най-после госпожа Хортензия заговори:
— Принцесата е ужасно объркана, Ди. Тя е на ръба на пълния срив. Наистина не е могла да ви съобщи нищо повече. Но аз съм в състояние и ще го направя. Знаете, че императорът изяви готовност да одобри жениха, който принцесата си избере, все едно кой е. Разбира се, веднага след това три-четири съперничещи си групировки от столицата започнаха да се надпреварват тя да хареса именно техния кандидат. Защото съпругът на любимката на императора ще представлява несъмнена сила, с която трябва да се съобразяват в двореца и която би могла да бъде сериозна опора за интересите на някоя клика. Представете си колко бяха ядосани и разочаровани, когато принцесата започна да показва определено предпочитание към полковник Кан, командира на гвардията: човек, стоял винаги настрана от всякакви интриги и клики. И така, доскорошните врагове се съюзиха, за да нанесат решителен удар срещу избраника на нейно височество.
— Но в такъв случай решението е много просто — прекъсна я съдията Ди. — Тя трябва незабавно да съобщи на императора за любовта си към полковника. Така никой вече няма да смее.
— Не е толкова елементарно, Ди! Принцесата не е напълно уверена в любовта си към полковника, както впрочем и в неговата към нея. Затова и кражбата на огърлицата се оказа наистина пъклен замисъл. Кан си бе уредил тайна среща с нея и тя е открила липсата на своята скъпоценност именно след като двамата са се разделили. Подметнали са й, доста деликатно, разбира се, че полковникът я е взел, че той си има някъде любовница, с която крояли планове да избягат надалеч. Всеизвестно е, че той не разполага с много средства и е направил значителни дългове, за да поддържа въпреки всичко приличен живот. Това е първата причина, поради която враговете ни полагат толкова последователни усилия да открият огърлицата. Искат тя да бъде намерена в него.