Двамата му гости заеха местата си със сковани движения. Полковник Кан положи меча си върху коленете. Магистратът бавно допи чашата чай, после се изправи и заговори:
— Негово императорско величие благоволи да ме натовари с разследването на някои произшествия, станали напоследък в Крайречния дворец, които достигнаха своя връх с изчезването на скъпоценност от императорската съкровищница, бисерната огърлица на нейно височество Третата принцеса. Тъй като вие двамата и главният евнух сте най-високопоставените служители в двореца, носите отговорност за всичко това. Надявам се, не е нужно пред вас да подчертавам изключителната сериозност на случилото се.
Двамата мъже се поклониха утвърдително от креслата си.
— Вече приключих с разследването, затова сега ще отидем в двореца, където ще наредя на главния евнух да поиска от нейно височество аудиенция, на която да мога да представя своя отчет. Но се оказа, че кражбата на огърлицата е тясно свързана с друго едно жестоко престъпление, извършено тук, в Речния град. За да успея да изясня заплетената ситуация, искам най-напред във ваше присъствие да приключа с изясняването на това убийство — той се надигна от скамейката и добави: — Приканвам ви да ме придружите до странноприемница „Синята чапла“!
ГЛАВА XIX
Една изчезнала съпруга излиза на бял свят;
един висш сановник недоумява
На безлюдната улица ги очакваха два внушителни паланкина с брокатени завеси, всеки с по дванайсет носачи. Пред носилките, както и отзад бяха заели позиция гвардейци, въоръжени до зъби и вдигнали дългите си алебарди. Съдията Ди влезе в паланкина на управителя и му даде знак да го последва. Не размениха и дума по време на краткото пътуване до странноприемницата.
Господин Уей бе в приемната заедно с десетина свои гости. Те оживено обсъждаха кой ли би могъл да бъде високопоставеният императорски сановник, пристигнал в Речния град. Сред групата съдията забеляза стройно красиво момиче, облечено в скромна перленосива рокля. До нея стоеше добре облечен младеж с черна академическа шапка на главата. Бе стиснал под мишница лютня в брокатен калъф. Съдията заключи, че явно това е била музикалната двойка, отседнала в стаята под него. Обърна се към капитан Сю, който бе избързал напред пешком заедно със снажния си помощник.
— Освободете помещението! — нареди съдията. — Нека донесат три кресла и да ги сложат до стената в дъното.
Той се разположи в средното и даде знак на управителя и на полковник Кан да заемат съседните. После заповяда на капитана:
— Доведете съдържателя на странноприемницата Уей Чън.
Двама гвардейци въведоха съдържателя. Той се взираше изумен в тримата висши сановници. Войниците го принудиха да падне на колене.
— Преди две седмици — уведоми съдията своите колеги — този мъж заявява, че жена му е избягала с таен любовник.
Управителят нервно подръпна сивата си брадичка.
— Сигурен ли сте наистина, ваше превъзходителство, че тази мерзка история на един нископоставен ханджия би могла да заинтересува нас, висшите.
— Напълно съм сигурен — прекъсна го съдията Ди. После се обърна грубо към Уей: — Ти си един жалък скъперник! Само по себе си това не е престъпление. Но може да доведе до такова. В твоя случай е довело до жестоко убийство. Не си в състояние да понесеш загуба на пари, както не си могъл да понесеш и загубата на жена си. Не си я обичал, но си я смятал за своя неотнимаема собственост и си бил твърдо решен да не позволиш на друг да ти я отнеме. Решил си, че касиерът ти я задява.
Той посочи към декоративната решетка зад гишето.
— Както си седял зад своето писалище там, си наблюдавал зорко двамата и си подслушвал техните разговори около рецепцията. Когато си открил в чекмеджето картата с очертания от Тай маршрут, си заключил, че той възнамерява да избяга с жена ти. Мисля, че изводът ти е бил прибързан, но не мога да го докажа, тъй като касиерът не е жив. Както впрочем и жена ти. Защото преди две седмици си я убил.
Съдържателят вдигна към него разкривеното си от страх лице.
— Не е вярно! — викна той. — Тази долна твар ме изостави, кълна ви се.
— Не прави повече грешки, Уей — прекъсна го рязко съдията. — Вече си допуснал две и те са достатъчни, за да те откарат на дръвника. И наистина ще бъдеш обезглавен, защото си убил жена си без ни най-малко доказателство за прелюбодеянието й. Първо си сгрешил, когато често и грубо си я хокал, че харчи много, та си я принудил да приема даром курабийки от твоя колега в „Деветте облака“. Той й е дал няколко в самата нощ, когато си я убил. Втората ти грешка е била, когато не си унищожил всички нейни дрехи. И това отново се дължи на алчността ти. Вместо да изгориш дрехите й, си ги запазил, за да ги отнесеш в заложната къща. Но нима жена, която забягва с любовника си, би пропуснала да вземе някои от най-красивите си тоалети, особено любимия червен жакет, за който е знаела, че й стои чудесно — съдията се надигна. — А сега ще ви заведа в склада зад странноприемницата, господа. Капитане, нека хората ви хванат здраво обвиняемия и ме последват заедно с лейтенанта.