Излизайки с голяма скорост от Щаба за спасение, Лъки бе внезапно спрян от тези вериги. Сто различни неща му направиха впечатление. Имаше колоритен надпис със заврънкулки от лусайт2, който бе инсталиран високо в небето на Афродита без видимо закрепване. Той се въртеше бавно и гласеше: АФРОДИТА, КРАСИВО МЯСТО НА ВЕНЕРА, ДОБРЕ ДОШЛИ
Наблизо група мъже се движеха в колона. Те носеха странни предмети — натъпкани чанти с документи, кутии за бижута и провесени на ръка дрехи. Един по един те се качваха в скимъри. Очевидно това бяха бежанци от застрашената зона, взели със себе си каквото можеха да носят и което считаха за най-важно за тях. Евакуацията беше в разгара си. В колоната нямаше жени и деца.
— Има ли скимър, който да мога да използувам? — извика Лъки към един полицай.
— Не, сър, всички са заети — отвърна полицаят.
— По работа на Съвета съм — каза нетърпеливо Лъки.
— Нищо не мога да направя. Всички скимъри в града се използуват за тези хора — отвърна той и посочи с пръст движещата се на известно разстояние от тях група мъже.
— Важно е. Трябва да изляза оттук.
— Тогава ще трябва да вървите пеш — каза полицаят.
Лъки скърцаше със зъби от яд. Нямаше начин да мине през тълпата пеша или на колела. Това трябваше да стане по въздуха и то веднага.
— Нямате ли на разположение нищо, което да мога да използувам? Каквото и да е?
Той говореше по-скоро на своето нетърпеливо аз, отколкото на полицая. Ядосваше се, че е така елементарно измамен от врага.
— Освен ако искате да използувате хопър — каза неочаквано полицаят.
— Хопър ли? Къде е?
— Само се пошегувах — каза полицаят.
— Но аз не се шегувам. Къде е хопърът?
Имаше ги няколко в сутерена на сградата, която бяха напуснали. Те бяха разглобени. Четирима мъже се раздвижиха да помогнат и машината с най-добър външен вид бе сглобена на открито. Най-близкостоящите от тълпата наблюдаваха с любопитство, а няколко от тях извикаха шеговито:
— Прескочи го, хопър3!
Това бе един древен вик при състезания с хопъри. Преди пет години имаше модно увлечение, което бе заляло цялата Слънчева система: състезания по пресечена местност с пръснати по маршрута препятствия. По време на тази лудост Венера бе най-ентусиазирана. Може би половината къщи в Афродита имаха хопъри в сутерените си.
Лъки провери микрореактора. Беше зареден. Той включи двигателя и пусна жироскопа да се върти. Хопърът незабавно се изпъна и остана неподвижно изправен на единствения си крак.
Хопърите са може би най-гротескните форми за придвижване, които някога са били изобретени. Те се състоят от закривено тяло, което е голямо само колкото да се задържи един човек при командното табло. Отгоре има един ротор с четири перки, а отдолу един единствен метален крак с гумен накрайник. Хопърът приличаше на някаква гигантска блатна птица, заспала с единия си крак сгънат под тялото.
Лъки докосна копчето за подскачане и кракът на хопъра се скъси. Тялото му потъна до седем фута от земята, когато кракът се придвижи нагоре в кухата тръба, пробождаща хопъра точно зад командното табло. Кракът се освобождаваше със силно щракане в момента на максимално скъсяване, след което хопърът подскачаше тридесет фута във въздуха.
Въртящите се перки задържаха хопъра за няколко дълги секунди в най-високата точка на скока. За това време Лъки успя да хвърли поглед на хората непосредствено под себе си. Тълпата се простираше на половин миля, което означаваше, че за преодоляването й ще са необходими няколко скока. Лъки стисна устни. Щяха да бъдат загубени ценни минути.
Сега хопърът падаше надолу с разтегнат крак. Тълпата под него се опита да се разпръсне, но не беше нужно. Четири струи сгъстен въздух издухаха хората достатъчно встрани, а кракът се удари в земята, без да причини никому вреда.
Кракът се удари в бетона и се скъси. Лъки успя да види за миг учудените лица на хората около себе си и после хопърът се придвижи отново нагоре.
Лъки трябваше да признае, че надбягването с хопъри е вълнуващо. Като младеж той бе вземал участие в няколко надбягвания. Опитният „ездач на хопър“ можеше да извърта своя странен кон по невероятни начини, намирайки място за крака, където изглеждаше, че не съществува такова. Тук, в покритите с купол градове на Венера, състезанията трябва да са били скучни и безинтересни в сравнение с главоломните надбягвания в огромните открити пространства със скалиста неравна почва на Земята.
С четири скока Лъки се измъкна от тълпата. Той изключи двигателя и след серия малки подскоци хопърът спря. Лъки скочи от него. Пътуването по въздуха продължаваше да бъде невъзможно, но сега можеше да реквизира някакъв вид наземна кола.