Тоби седна на шофьорската седалка.
— Значи ще се видим утре?
Емили рязко вдигна глава.
— 3-защо?
Тоби запали двигателя.
— Утре е срещата между Роузууд и Тейт. Забрави ли?
— А — възкликна Емили. — Разбира се.
Докато Тоби се отдалечаваше, тя усети как сърцето й забавя ритъма си. По някаква ненормална причина тя бе решила, че Тоби я кани на среща. Ама моля ви се, си каза тя, докато вървеше към стъпалата на къщата. Това беше Тоби. Вероятността те двамата да бъдат заедно беше толкова голяма, колкото… ами колкото Али да е жива. И за пръв път откакто тя бе изчезнала, Емили най-накрая се отказа да се надява, че тя ще се върне.
12.
Следващият път сложи и дрехи за преобличане в чантата си
— Cuando es10? — каза някой в ухото й. — Колко е часът? Време е Спенсър да умре!
Спенсър скочи. Мрачната позната фигура, която се бе надвесила над лицето й, беше изчезнала. Вместо това тя се оказа в бяла, чиста стая. На стената в спалнята висяха оферти на Рембранд и плакат с мускулната система в човешкото тяло. По телевизията Елмо учеше децата как да казват колко е часът на испански. Часовникът показваше 6:04 и тя реши, че е сутринта: през прозореца видя, че слънцето тъкмо изгрява, а от улицата се носеше аромата на пресни гевреци и бъркани яйца.
Тя погледна мястото до себе си и изведнъж всичко и стана ясно. Рен спеше по гръб, закрил лицето си с ръка, отвит до кръста. Баща му беше кореец, а майка му англичанка, затова кожата му имаше този идеален златист оттенък. На устната му имаше малък белег; той имаше бръчици край носа и рошава синьо-черна коса, и миришеше на дезодорант „Адидас“ и прах за пране „Тайд“. Големият сребърен пръстен, който носеше на десния си показалец, проблесна на сутрешното слънце. Той свали ръката от лицето си и отвори красивите си очи с форма на бадем.
— Хей — той бавно прегърна Спенсър през кръста и я придърпа към себе си.
— Хей — прошепна тя, като се отдръпна от него. В главата й все още отекваше гласът от съня й: Време е Спенсър да умре! Това беше гласът на Тоби.
Рен се намръщи.
— Какво има?
— Нищо — каза тихо Спенсър. Тя притисна два пръста към шията си, за да усети пулса. — Просто… лош сън.
— Искаш ли да ми разкажеш?
Спенсър се поколеба. Щеше й се да може, но просто поклати отрицателно глава.
— Хубаво. Ела тук.
Няколко минути се целуваха и Спенсър усети, как я залива вълна от облекчение и признателност. Всичко щеше да бъде наред. Тя беше в безопасност.
Това беше първият път, когато Спенсър спа — и остана цяла нощ, — в леглото на момче. Предишната вечер беше карала с пълна газ до Филаделфия, бе паркирала на улицата, без да си направи труда да плати за паркинг; родителите й сигурно така или иначе щяха да й вземат колата. Двамата с Рен веднага се бяха търкулнали в леглото и станаха само за да отворят на доставчика на китайска храна. По-късно се беше обадила на родителите си да им остави съобщение, че ще остане да преспи у приятелката си Кирстен. Тя се почувства глупаво, че се опитва да се държи благоразумно, при условие, че бе действала абсолютно безотговорно, но както и да е.
За пръв път, откакто получи първата бележка от А., тя спа като бебе. Причината отчасти бе в това, че се намираше във Филаделфия, а не в Роузууд, в съседната до Тоби къща, но и защото беше с Рен. Преди да заспят, те близо час говориха за Али — за приятелството им, за това какво толкова се бе случило, преди Али да изчезне, че някой да я убие. Освен това той й позволи да избере „свирене на щурци“ на озвучаващата машина, въпреки че това бе вторият му най-омразен звук след „бълбукащ поток“.
Спенсър започна да го целува още по-страстно и съблече неговата тениска, която бе облякла вместо нощница. Рен прокара ръка по голата и ключица, след това се изправи на колене.
— Искаш ли…? — попита той.
— Мисля, че да — прошепна Спенсър.
— Сигурна ли си?
— Аха — Спенсър се измъкна от бельото си. Рен измъкна ризата си през глава. Ритъмът на сърцето й се ускори. Тя беше девствена и си мислеше за секса по същия начин, както за всичко останало в живота й — че трябваше да го направи с идеалния човек.