Выбрать главу

Отвън, на поляната, домакинът включи косачката и Ариа подскочи на мястото си. Езра продължаваше да говори за ненадеждните разказвачи, като млъкна за момент, за да отпие от чашата си. Той се усмихна на Ариа и сърцето й подскочи.

Джеймс Фрийд се наведе напред, сръга Хана и махна към Езра.

— Чух, че Фиц бил голям сваляч — прошепна той достатъчно силно, че Ариа да успее да го чуе — както и останалите от нейната редица.

Хана погледна към Езра и сбърчи нос.

— Той ли? Бляк!

— Изглежда си има приятелка в Ню Йорк, но всяка седмица забърсва различно момиче от „Холис“ — продължи Джеймс.

Ариа настръхна. Приятелка?

— Откъде разбра? — попита Ноъл.

Джеймс се ухили.

— Нали познаваш госпожа Полански? Преподавателката по биология в университета? Тя ми каза. Понякога идва при нас на мястото за пушене за по цигара.

Ноъл одобрително кимна към Джеймс.

— Пич, госпожа Полански е много яка!

— Сериозно ти говоря — каза Джеймс. — Смяташ ли, че ще се съгласи да дойде с мен на бала?

Ариа се чувстваше така, сякаш някой току-що я е хвърлил в кладата. Приятелка? В петък вечерта той бе казал, че отдавна не е излизал с момиче. Тя се сети за полуготовите му ергенски вечери, за осемте хиляди книги, но само една чаша, и тъжните му саксии с увехнали цветя.

Джеймс можеше и да не е разбрал правилно, но тя се съмняваше. В нея се надигна гняв. Преди години можеше и да е вярвала, че само типичните роузуудски момчета са големи играчи, но в Исландия беше научила достатъчно за мъжката част. Понякога най-скромните момчета бяха най-повърхностни. Нямаше момиче, което да погледне Езра — чувствителния, разрошен, сладък, грижлив Езра — и да не му повярва. Той напомняше на Ариа за някого. За баща й.

Внезапно усети, че й се повдига. Тя се изправи, грабна пропуска за излизане от час от кукичката и излетя през вратата.

— Ариа — извика Езра загрижено.

Тя не спря. Устреми се към мивката в дамската тоалетна, изсипа малко течен сапун в шепа и стръвно затърка мястото на врата си, където Езра я беше докоснал. Докато се връщаше към стаята, телефонът й иззвъня. Тя го извади от чантата си и натисна бутона прочети.

Лоша, лоша Ариа! Трябваше добре да помислиш, преди да хукнеш след учителя. Точно момичета като теб разрушават добрите семейства.

А.

Ариа замръзна. Намираше се по средата на празния коридор. Когато чу някакъв шум, веднага се обърна. Пред нея се издигаше стъкления шкаф с трофеите, който бе превърнат в храм в памет на Алисън Дилорентис. Вътре бяха наредени най-различни снимки от класовете в „Роузууд дей“ — през годината учителите правеха тонове снимки и училището обикновено ги подаряваше на родителите, когато децата им завършваха. Тук имаше снимки на беззъбата Али от детската градина; тук бе облечена като пилигрим за пиесата в четвърти клас. Имаше дори някои работите й в клас, като диорамата11 „На дъното на морето“ от трети клас и рисунката на кръвоносна система от пети.

Яркорозово листче хартия привлече вниманието на Ариа. Някой го беше пъхнал под стъклото на мемориала. Очите на Ариа се ококориха.

П.С. Чудиш се кой съм, нали? По-близко съм, отколкото си мислиш.

А.

14.

Емили се чувства чудесно, когато си представя, че е на мястото на Али

— Кажете „пеперудка“! — изграчи Скот Чин, фотографът на годишника на „Роузууд дей“. Беше четвъртък следобед и отборът по плуване се бе събрал в коридора на басейна за отборни снимки преди началото на състезанието с Тейт. Емили бе толкова отдавна в отбора, че изобщо не се замисли, че ще й правят снимка с бански.

Тя позираше с ръце, поставени върху стартовото блокче, и се опита да се усмихне.

— Великолепно — извика Скот, свивайки розовите си устни. Много от децата в училище се чудеха дали Скот е гей. Той никога не го призна в прав текст, но и не направи нищо, с което да опровергае слуховете.

Докато Емили вървеше към брезентовата си раница, тя видя отбора на училище Тейт да се отправя към скамейките. Тоби вървеше в средата на групата, облечен със синя тениска „Шампион“ и загряваше, като разкършваше рамене.

вернуться

11

Диорама е рисунка върху прозрачна материя, която чрез промяна на цветовете и направлението на светлината върху нея променя и част от изображението. — Б.пр.