— Това място не струва. Да опитаме в „Прада“.
Те излязоха от мола, Мона извади своя Сайдкик и започна да пише съобщение на някого.
— Питам Ерик какви цветя ще ми подари — обясни тя. — Може да си избера рокля в съответния цвят.
Мона бе решила да отиде на бала с брата на Ноъл Кан, Ерик, с когото вече беше излизала няколко пъти тая седмица. Братята Кан винаги са били добра партия за бала „Кума Лиса“ — те изглеждаха добре и бяха богати, а светските фотографи ги обожаваха. Мона се опита да придума Хана да покани Ноъл, но се оказа че са чакали твърде дълго. Ноъл беше поканил Целесте Ричардс, която учеше в едно църковно училище с пансион — което бе изненада за всички, защото се предполагаше, че той си пада по Ариа Монтгомъри. Но на Хана не й пукаше. Ако не можеше да отиде на бала с Шон, изобщо не възнамеряваше да ходи.
Мона вдигна поглед от телефона си.
— Кой солариум според теб е по-добър — „Сан ленд“ или „Далиа“? Двете с Целесте смятаме утре да идем в „Сан ленд“, ама съм чувала, че от разтвора им за почерняване ставаш оранжев.
Хана сви рамене, внезапно жегната от ревност. Мона трябваше да отиде на солариум с нея, а не с Целесте. Тъкмо се канеше да отговори, когато телефонът й иззвъня. Пулсът й се ускори. Всеки път, когато телефонът звънеше, тя се сещаше за А.
— Хана? — беше майка й. — Къде си?
— Пазарувам — отговори Хана. Откога майка й се интересуваше от заниманията й?
— Трябва да се прибереш. Баща ти ще мине.
— Какво? Защо? — Хана погледна Мона, която оглеждаше слънчевите очила в павилиона край плажа. Не беше й казвала, че баща й е идвал в понеделник. Беше твърде невероятно, за да го обсъждат.
— Той просто… Трябва да вземе нещо — рече майка й.
— Какво?
Госпожа Мерин изсумтя нервно.
— Идва да вземе документите за някои финансови дела, които трябва да уредим преди да се ожени. Това достатъчно обяснение ли е?
Студена пот потече по гърба на Хана. Първо, защото майка й спомена онова, за което тя мразеше да мисли — че баща й ще се ожени за Изабел и ще стане баща на Кейт. И второ, тя някак си се надяваше, че баща й идва специално, за да я види. Защо трябва да се прибира, щом той ще идва по друга причина? Така ще изглежда все едно, че тя няма свой живот. Тя се огледа във витрината на „Бананова република“.
— Кога ще дойде? — попита тя.
— След час ще бъде тук. — Майка й рязко затвори телефона. Хана също затвори своя и започна да го прехвърля от ръка в ръка, усещайки как дланите й се затоплят.
— Кой беше? — пропя Мона, като хвана Хана под ръка.
— Майка ми — отговори разсеяно Хана. Тя се чудеше дали ще има достатъчно време да си вземе душ, когато се прибере. Миришеше на всички парфюми, които беше пробвала в „Ниман Маркъс“. — Иска да се прибера.
— Защо?
— Просто… така.
Мона спря и внимателно изгледа Хана.
— Хан. Майка ти не се обажда току-така да те вика у дома.
Хана се спря. Те стояха пред входа на „Годината на заека“, тузарско китайско бистро, и натрапващата се миризма на сос хойзин изпълни ноздрите й.
— Ами, защото… баща ми ще идва.
Мона се намръщи.
— Баща ти ли? Аз си мислех, че той…
— Не е — бързо каза Хана. Когато двете с Мона станаха приятелки, Хана й беше казала, че баща й е мъртъв. Тя се беше заклела повече да не му продума, тъй че това не беше точно лъжа. — От много дълго време не сме се виждали — обясни тя. — Но онзи ден се срещнахме. Той има бизнес във Филаделфия или някъде другаде. Но днес не идва заради мен, не знам защо майка ме повика.
Мона сложи ръка на хълбок.
— Защо не си ми го казвала досега?
Хана сви рамене.
— Кога се случи това?
— Не знам. В понеделник?
— Понеделник? — в гласа на Мона прозвуча горчивина.
— Момичета! — прекъсна ги нечий глас. Хана и Мона погледнаха нагоре. Беше Наоми Циглер. Двете с Райли Улфи тъкмо излизаха от „Прада“, на равномерно почернелите им рамена се полюшваха черни пазарски чанти.
— За бала ли пазарувате? — попита Наоми. Русата й коса бе блестяща както винаги, а кожата й дразнещо сияеше, но Хана не можеше да не забележи, че роклята й бе от миналогодишната колекция на BCBG12. Преди да успее да отговори, Наоми додаде:
— Не си правете труда да влизате в „Прада“. Ние купихме единственото, което си заслужаваше.
12
BCBG — Bon chic, bon genre — френски жаргон за „добър стил, добро отношение“. BCBG е дамска линия готово облекло на еврейския дизайнер Макс Азрия. — Б.пр.