— Да — рече Тоби и се усмихна на Ариа. Това бе истинска усмивка, а не зловещо ухилване, което я накара да се почувства още по-зле. Когато разказа на Али какво се бе случило, тя въздъхна.
— Ариа, Тоби е психически болен. Чух, че в Мейн едва не се е удавил, докато плувал в замръзнал поток, опитвайки се да заснеме един лос.
Но Ариа повече не се върна в класа по театрално майсторство.
Тя отново се сети за бележката на А. Чудиш се кой съм, нали? По-близко съм, отколкото си мислиш.
Възможно ли е това да бе Тоби? Беше ли се промъкнал в „Роузууд дей“, за да залепи бележката на шкафа на Али? Дали някой от приятелите й не го бе видял? Или може би А. е записал и нейните предмети? В класа по английски бе най-вероятно — обикновено времето на получаване на съобщенията съвпадаше с часовете по английски. Но кой? Ноъл? Джеймс Фрийд? Хана?
Ариа се спря на Хана. И преди се бе замисляла за нея — Али би могла да разкаже на Хана за нейните родители. А Хана също участваше в Онова с Джена.
Но защо?
Тя разлисти училищния интернет албум — днес бе излязла директорията с имената и телефоните на всичките й съученици — и откри снимката на Шон. Косата му бе подстригана късо, като на спортист, и той бе почернял толкова много, сякаш бе прекарал цялото лято на яхтата на баща си. Момчетата, с които Ариа бе излизала в Исландия, бяха бледи и дългокоси, а ако имаха някакви лодки, то те щяха да бъдат каяци, с които обичаха да се спускат по глетчера Снефелс.
Тя набра номера на Шон, но беше прехвърлена на гласова поща.
— Здрасти, Шон — каза тя, като се надяваше гласът й да не е много чуруликащ. — Обажда се Ариа Монтгомъри. Аз, ъъъ, обаждам се просто да кажа здрасти и, ъъъ, имам една философска препоръка за теб. Казва се Айн Ранд14. Тя е адски комплексна, но пък много четивна. Пробвай я.
После продиктува номера на своя телефон и псевдонима си в чата, затвори и веднага й се прииска да изтрие съобщението. Шон сигурно получаваше тонове обаждания от роузуудските момичета, които изобщо не бяха толкова срамежливи.
— Ариа! — извика Ила от първия етаж. — Вечерята!
Тя хвърли телефона на леглото и бавно слезе по стълбите. Слухът й долови някакъв странен пиукащ звук, който се носеше от кухнята. Това да не е… таймерът на печката? Не, това е невъзможно. Кухнята им бе обзаведена в ретро стила на 50-те и печката бе автентична „Меджик Шеф“ от 1956-та година. Ила рядко я използваше, защото се боеше, че е твърде стара и може да причини пожар.
Но за изненада на Ариа Ила наистина бе сготвила нещо във фурната, а на масата седяха брат й и баща й. За пръв път след уикенда семейството й се бе събрало заедно на вечеря. Майк бе прекарал последните три нощи в домовете на различни момчета от отбора по лакрос, а баща й, ами, той бе твърде зает да „преподава“.
Печено пиле, купа с картофено пюре и чиния със салата от зелен фасул бяха подредени в средата на масата. Съдовете и приборите бяха от един сервиз, на масата дори бяха поставени подложки за чиниите. Ариа се напрегна. Всичко изглеждаше твърде нормално… особено за нейното семейство. Сигурно нещо не беше наред. Да не би някой да е умрял? Или може би А. се беше раздрънкал?
Но родителите й не изглеждаха угрижени. Майка й измъкна тава с рулца от фурната — която, като по чудо, не се беше подпалила — а баща й седеше тихо на масата, като разгръщаше страниците на Ню Йорк Таймс. Той винаги четеше: на масата, по време на състезанията на Майк, дори докато шофираше.
Ариа се обърна към баща си, когото почти не беше виждала от понеделник, когато го беше видяла в бар „Виктъри“.
— Здрасти, Байрън — рече тя.
Баща й се усмихна искрено.
— Здрасти, маймунке — понякога я наричаше така. Преди й викаше Косматата маймуна, докато тя не му каза да престане. Видът му винаги изглеждаше така, сякаш току-що се е изтърколил от леглото: носеше протъркани евтини тениски, боксерки на „Филаделфия 76“ или карирани къси гащи и стари чехли от овча кожа. Тъмнокестенявата му гъста коса винаги бе доста рошава. Ариа реши, че й прилича на мечка коала.
— Здрасти и на теб, Майк — жизнено поздрави Ариа, като му разроши косата.
Майк се дръпна.
— Не ме пипай, мамка му!
— Майк — рече Ила, като му се закани с една от китайските пръчици, които обикновено пъхаше в тъмнокестенявата си коса, вдигната на кок.
— Просто се опитвах да се държа мило — Ариа успя да се въздържи да е засипе Майк с обичайната порция саркастични забележки. Вместо това тя седна, покри скута си с бродираната кърпа и взе вилицата с бакелитова дръжка. — Пилето мирише страшно вкусно, Ила.
14
Айн Ранд е американска писателка и философ, известна с теорията, наречена от нея „обективизъм“ и развита в три сборника от есета и романите „Ние живите“ (1936 г.), „Изворът“ (1943 г.) и „Атлас сви рамене“ (1957 г.), втори по популярност след Библията в САЩ. — Б.пр.