Баща й винаги я изслушваше, стига да знаеше, че тя не обижда хората в лицата. Точно затова тя се почувства още по-ужасно, което той попита нещо, докато пътуваха с колата към магазина няколко дни след инцидента с Джена. Беше се обърнал към нея и без никакъв повод бе казал: Чакай! Онова момиче, което ослепя? Не беше ли онази, която мучи като крава? Погледна я така, сякаш бе открил връзката. Хана бе твърде уплашена, за да отговори и се престори, че кашля, а след това смени темата.
Баща й се изправи и отиде до голямото пиано в хола. Повдигна капака и във въздуха се вдигна прах. Когато натисна един клавиш, от инструмента се разнесе тенекиен звук.
— Майка ти сигурно ти е казала, че с Изабел ще се женим.
Сърцето на Хана прескочи.
— Да, каза ми нещо такова.
— Мислехме си за следващото лято, но Кейт няма да може да дойде тогава. Тя заминава на лятна подготовка в Испания.
Щом чу името на Кейт, Хана настръхна. Горкото бебче трябва да иде в Испания.
— Бихме искали ти също да дойдеш на сватбата — додаде баща й. Когато Хана не отговори, той продължи да говори. — Ако ти е възможно. Знам, че е доста неестествено. Ако и ти мислиш така, бихме могли да поговорим. Предпочитам да говориш с мен, вместо да крадеш коли.
Хана подсмръкна. Как смее баща й да мисли, че кражбата на разни неща е свързана с него и тъпата му сватба? Но изведнъж се сепна. Дали пък не беше?
— Ще си помисля — рече тя.
Баща й прокара ръце по пейката пред пианото.
— Ще остана във Филаделфия през целия уикенд, а в събота съм резервирал места за вечеря в Le Bec-Fin15.
— Наистина ли? — не се сдържа и извика Хана. Le Bec-Fin бе прочут френски ресторант в центъра на Филаделфия, който тя от години мечтаеше да посети. Понякога семействата на Спенсър и Али ги водеха там и те после се оплакваха. Толкова е снобско, казваха, дори менюто не е написано на английски, и е пълно с възрастни дами, наметнати с ужасни кожи, които имат глави и лица. Но за Хана „Le Bec-Fin“ звучеше абсолютно очарователно.
— Освен това ти наех един апартамент в хотел „Четири сезона“ — продължи баща й. — Знам, че си сгазила лука, но майка ти каза, че всичко е наред.
— Наистина ли? — Хана плесна с ръце. Тя обожаваше да ходи в скъпи хотели.
— Дори има басейн. — Той се усмихна сдържано. Преди Хана страшно се въодушевяваше, когато отсядаха в хотели с басейни. — Можеш да дойдеш по-рано в събота и да поплуваш.
Внезапно ентусиазмът на Хана секна. В събота беше… Кума Лиса.
— Не може ли да отидем в неделя?
— Ами не. Трябва да бъде събота.
Хана прехапа устната си.
— Тогава не мога.
— Защо?
— Просто… организиран е един бал. Той е… доста важен.
Баща й стисна ръце.
— И майка ти ти позволява да отидеш на танци след… след онова, което направи? Мислех, че си наказана.
Хана сви рамене.
— Купих билетите много отдавна. Доста са скъпи.
— За мен ще означава много, ако дойдеш — меко каза баща й. — Много искам да прекарам уикенда с теб…
Баща й изглеждаше наистина разстроен, сякаш всеки момент се канеше да заплаче. Тя също искаше да прекара уикенда с него. Той помнеше пода от лава, помнеше как тя говореше за Le Bec-Fin и колко обичаше луксозните хотели с басейни. Тя се зачуди дали и с Кейт си имат такива шеги. Щеше й се да не е така. Искаше да е специална.
— Предполагам, че може да го зарежа — отговори най-после тя.
— Страхотно — усмихна се баща й.
— Само заради Корнелиъс Максимилиан — додаде тя, като го погледна срамежливо.
— И заради по-добри неща.
Хана наблюдаваше как баща й се качва в колата и бавно потегля по алеята. Изпълваше я топло чувство. Беше толкова щастлива, че дори не се сети да извади плика с чипс, който бе хвърлила в килера. Вместо това й се искаше да танцува из цялата къща.
Когато чу телефона си да звъни от горния етаж, тя изведнъж се осъзна. Имаше толкова неща да върши. Трябваше да каже на Шон, че няма да ходи на бала. Трябваше да се обади и на Мона, за да я предупреди. Трябваше да намери най-великолепния тоалет, който да облече за Le Bec-Fin — може би онази красива рокля на „Тиъри“, която все още не бе имала повод да облече?
Тя хукна нагоре по стълбите, вдигна телефона и замръзна. Беше получила… съобщение.
Четири най-обикновени думи.
15
Le Bec-Fin (фр.) — в превод „Елегантен палат“. Френски ресторант във Филаделфия, открит през 1970, който традиционно е определян за най-изискания френски ресторант в САЩ. — Б.пр.