Выбрать главу

— Спенсър? — изтърси тя.

Спенсър пребледня и се изправи на колене.

— О — рече тя. — Здравей, Ариа.

Ариа преглътна тежко.

— Какво правиш тук?

Спенсър я погледна объркано.

— Йога?

— Не, това го знам, но… — Ариа поклати глава. — Имам предвид каза ли ти някой да дойдеш тук, или…

— Не… Спенсър присви очи подозрително. — Чакай малко. Какво имаш предвид?

Ариа примигна. Чудиш се кой съм, нали? По-близко съм, отколкото си мислиш.

Погледът й се премести от Спенсър към Мередит, която си приказваше с някого в приемната, след това отново се върна към Спенсър. Колелцата в главата й бавно се задвижиха. Нещо в цялата тази работа изобщо не беше наред.

Тя избяга от стаята, а сърцето й биеше като полудяло. Втурна се към входната врата и се сблъска с висок, брадясал тип, облечен с трико. Външният свят бе влудяващо спокоен — птичките чуруликаха, боровете се полюляваха, една жена буташе бебешка количка и говореше по мобилния си телефон.

Ариа притича до рамката за велосипеди, отключи преградата и измъкна колелото си. Изведнъж някой я хвана за ръката. Мередит стоеше до нея и я гледаше втренчено. Устата на Ариа увисна от изненада. Тя шумно си пое дъх.

— Няма ли да останеш? — попита я Мередит.

Ариа поклати глава.

— Аз… такова… спешен семеен проблем. — Тя яхна колелото, завъртя педалите и бързо започна да се отдалечава.

— Чакай! — извика Мередит. — Нека поне ти върна парите!

Но Ариа вече беше стигнала до средата на улицата.

20.

Между другото laissez-faire16 означава „Горе ръцете“

Петък, в часа по икономика, Андрю Кембъл се наведе през пътечката между чиновете и почука по тетрадката на Спенсър.

— Извинявай, забравих. Лимузина или обикновена кола искаш за бала?

Спенсър завъртя молива между пръстите си.

— Ами сигурно кола.

Никак не й беше лесно. Обикновено, каквато си беше фръцла, Спенсър би настояла за лимузина. Освен това искаше семейството й да мисли, че тя взима утрешната среща с Андрю твърде насериозно. Само че се чувстваше толкова изморена. Да си имаш ново гадже бе чудесно, но беше много трудно едновременно да се виждаш с него и да останеш най-амбициозната ученичка в „Роузууд дей“. Предишната вечер си беше писала домашното до два и половина сутринта, бе заспала на упражненията по йога — след като Ариа толкова странно бе избягала от залата. Може би Спенсър трябваше да й каже за съобщението от А., но Ариа изчезна преди да успее да го направи. Бе задрямала отново в коридора пред кабинета. Може би трябваше да отиде в лекарския кабинет и да подремне малко на болничното легло?

Андрю не успя да зададе повече въпроси. Господин Макадам се беше отказал от битката с проекционния апарат — това се случваше във всеки час — и вече се бе изправил пред дъската.

— Възнамерявам в понеделник да прочета домашните работи на всички — избоботи той. — Имам една изненада за вас. Ако успеете до утре да ми изпратите есетата по електронната поща, ще получите пет точки допълнително за това, че сте ги предали по-рано.

Спенсър примигна озадачено. Тя измъкна своя Сайдкик и погледна датата. Кога беше станало петък? Тя превъртя до понеделник. Ето го. Краен срок за есето по икономика.

Тя не бе преглеждала книгите. Дори не си бе помисляла за тях. След фиаското с кредитните й карти във вторник, Спенсър бе решила да си набави допълнителните четива на Макадам от библиотеката. След това обаче дойде случката с Рен и тройката минус вече нямаше чак такова значение. Нищо друго нямаше значение.

Тя прекара сряда вечерта в къщата на Рен. Предишния ден, след като се промъкна в училище след третия час, тя избяга от тренировките по хокей и отново отиде във Филаделфия, като този път хвана влака, вместо да пътува с колата си, защото реши, че така ще стигне по-бързо. Само че… влакът й се повреди. Когато успя да стигне до спирката на Тринайсета улица, тя разполагаше само с четиридесет и пет минути преди да хване обратния влак и да се прибере у дома за вечеря. Така че Рен я посрещна там и правиха секс на една усамотена пейка, скрита зад уличката с магазинчетата за цветя. После се появиха зачервени от целувки и миришещи на люляк.

вернуться

16

Laissez-faire (фр.) — икономически термин, означаващ невменятелство на държавата в икономиката. — Б.пр.