— Наистина ли? — попита озадачено тя.
Шон сви рамене.
— Всичките ми приятели ще ходят с момичета. Аз ще бъда странният самотник.
— О — Хана премести краката си, за да може да мине треньорът, който се бе загледал в бележника си. Тя едва се сдържа да не подскочи от радост. Това означаваше ли, че Шон е мислел да отиде с нея?
Той присви очи и я погледна.
— Добре ли си? Изглеждаш ми… тъжна.
Хана покри с длани голите си колене. Изпитваше нужда да поговори с някого за А. Само че нямаше с кого.
— Просто съм уморена — въздъхна тя.
Шон леко я докосна по ръката.
— Слушай, искаш ли някоя вечер другата седмица да вечеряме заедно? Знам ли… Може би трябва да поговорим за някои неща.
Сърцето на Хана подскочи.
— Съгласна съм. Звучи добре.
— Страхотно. — Шон се усмихна и се изправи. — Тогава ще се видим по-късно.
Групата започна да свири бойната песен на „Роузууд дей“, с което сигнализираше, че почивката е свършила. Хана се изкачи до своята пейка, като се чувстваше малко по-добре. Когато седна на мястото си, Наоми и Райли се вторачиха любопитно в нея.
— Хана! — изкрещя Наоми, когато погледите им се срещнаха. — Здрасти!
— Здравей — рече Хана, докарвайки възможно най-фалшивата усмивка, на която бе способна.
— С Шон ли говореше? — Наоми поглади конската си опашка. Тя бе обсебена от косата си. — Мислех, че двамата сте скъсали.
— Не беше окончателно — рече Хана. — Все още сме приятели… както и да е.
Райли се изхили.
— Ти си скъсала с него, нали?
Стомахът на Хана се преобърна. Да не би някой да бе издрънкал нещо?
— Точно така.
Наоми и Райли се спогледаха. След това Наоми попита:
— Ще ходиш ли на бала?
— Не, всъщност — каза Хана надуто. — Ще ходя с баща ми в Le Bec-Fin.
— Оха — Наоми примигна. — Чувала съм, че Le Bec-Fin е мястото, където ходят хора, които не искат да бъдат виждани заедно.
— Не, не е вярно. — Хана усети как лицето й пламва. — Това е най-добрият ресторант във Филаделфия. — Тя усети, че изпада в паника. Да не би Le Bec-Fin да се е променил?
Наоми сви рамене с безизразно лице.
— Просто така съм чувала.
— Да — Райли ококори кафявите си очи. — Всички го знаят.
Внезапно Хана забеляза, че на съседното до нея място лежи лист хартия. Той бе сгънат във формата на самолет и бе затиснат с камък.
— Какво е това? — попита Наоми. — Оригами?
Хана разгъна самолетчето и обърна листа.
Здравей отново, Хана! Искам да прочетеш на Наоми и Райли последните изречения, точно както са написани. Без измами! Ако не го направиш, всички ще научат истината за ти-знаеш-какво. Включително татко ти.
Хана погледна към последния абзац, написан със закръглен, непознат почерк.
— Не — пошепна тя и сърцето й лудо заби. Онова, което А. бе написал, щеше да съсипе завинаги безупречната й репутация.
Опитах се да съблазня Шон на купона в Ноъл, но той ме заряза. А, да, освен това повръщам насила поне три пъти дневно.
— Хана, да не си получила любовно писмо? — провлачи думите Райли. — Да не е от някой таен обожател?
Хана погледна Наоми и Райли с техните подкъсени плисирани поли и обувки на платформи. И двете се бяха вторачили в нея като вълци, които сякаш можеха да надушат слабостта й.
— Видяхте ли кой остави това тук? — попита тя, но те я погледнаха безизразно и свиха рамене.
След това тя огледа целия сектор с пейки, всяка групичка деца, всеки родител, дори шофьора на училищния автобус на „Лансинг“, който се бе облегнал на вратата и пушеше цигара. Онзи, който бе написал това, трябваше да е тук, нали? Иначе нямаше как да разбере, че Райли и Наоми седят близо до нея.
Тя отново погледна към бележката. Не можеше да им прочете това. В никакъв случай. Но тогава се сети за последния път, когато баща й я бе попитал за инцидента с Джена. Той бе седнал на леглото й и дълго време се бе взирал в закачения чорап-октопод, който Ариа бе изплела за нея.
— Хана — бе казал най-накрая той. — Тревожа се за теб. Закълни се, че през нощта, когато онова момиче беше ослепено, вие не сте си играли с фойерверки.
— Аз… Не съм докосвала фойерверки — бе прошепнала Хана. И всъщност не бе излъгала.
Долу на футболното игрище две момчета от „Лансинг“ плеснаха ликуващо ръце. Някой под седалките запали джойнт; силната му тревиста миризма нахлу в ноздрите на Хана. Тя грабна листа хартия, изправи се и с присвит стомах отиде при Наоми и Райли. Те я погледнаха слисано. Ченето на Райли увисна. Хана установи, че дъхът й мирише така, сякаш е на диета на Аткинс18.
18
Диета на Аткинс (Кетонна диета) — хранителен режим за отслабване чрез консумация на значителни количества белтъчини и мазнини, а въглехидратите се свеждат до нищожни количества. — Б.пр.