— Аз… — заекна тя. — Това е нищо.
— Изобщо не е нищо — закани й се с вилицата си господин Мерин.
— Татко — изсъска Хана.
Останалите я гледаха очаквателно. Изпъкналите очи на Изабел се ококориха още повече. Лицето на Кейт криеше намек за усмивка, но очите й я гледаха съчувствено. Хана зърна кошничката с франзели. Майната му, помисли си тя и пъхна едно хлебче в устата си.
— Това е клуб за въздържание — изтърси тя с пълна уста. След това се изправи. — Благодаря ти много, татко.
— Хана! — баща й блъсна стола си назад и понечи да се изправи, но Хана продължи да върви. Защо и беше поднесъл тази „искам да прекарам уикенда с теб“ лъжа? Беше също като последния път, когато я беше нарекъл прасенце. И само като се сетеше какво бе рискувала, за да дойде тук — бе казала на онези кучки, че повръща по три пъти на ден! Това дори вече не беше истина!
Тя се шмугна зад вратата на тоалетната, тресна я зад себе си и коленичи пред тоалетната чиния. Стомахът й къркореше и тя изпитваше необходимост да го облекчи. Успокой се, помисли си тя, като замаяно се вглеждаше в отражението си във водата в тоалетната. Ще се справиш.
Хана отново се изправи, челюстта й трепереше, сълзите заплашваха да потекат от очите й. Само да можеше да остане в тук до края на вечерта. Нека си изкарат специалния уикенд на Хана сами. Мобилният й телефон иззвъня. Хана го измъкна от чантичката си, за да го изключи. Изведнъж стомахът й се преобърна. Беше получила имейл от познатия й фалшив адрес.
Тъй като вчера бе толкова мила и изпълни заповедите ми, смятай това за подарък: Веднага върви на бала. Шон е там с друго момиче.
Тя толкова се изненада, че едва не изтърва телефона си на мраморния под в тоалетната. Набра номера на Мона. Двете още не си говореха — Хана дори не беше казала на Мона, че няма да ходи на бала — и Мона не си вдигна телефона. Хана затвори толкова разочарована, че от яд хвърли телефона си по вратата. С кого може да е Шон? Наоми? Някоя кучка от Клуб Д?
Тя се изстреля толкова шумно от кабинката, че накара възрастната дама, която си миеше ръцете, да подскочи. Когато Хана зави зад ъгъла и тръгна към входната врата, тя изведнъж се спря. Кейт седеше на един от шезлонгите и се слагаше бледо червило с розово-оранжев цвят. Беше кръстосала дългите си, слаби крака и изглеждаше свръхсамоуверена.
— Всичко ли е наред? — Кейт погледна Хана с наситено сините си очи. — Дойдох да проверя.
Хана се напрегна.
— Да, всичко е наред.
Кейт изкриви устни.
— Не искам да обиждам баща ти, но понякога изтърсва най-неподходящото нещо. Един ден, например, щях да излизам на среща с едно момче. Тъкмо се канехме да излизаме от къщата и баща ти ме пита: Кейт, гледам, че си написала OB20 в списъка с покупки. Какво е това? На кой щанд мога да го намеря? Такова унижение.
— Господи! — Хана усети прилив на симпатия. Това определено звучеше като баща й.
— Хей, няма значение — тихо рече Кейт. — Той не е искал да те обиди.
Хана поклати глава.
— Не става въпрос за него. — После погледна Кейт. О, какво пък, по дяволите. Може би между тях наистина е възникнала връзка. — Става въпрос за бившето ми гадже. Получих съобщение, че е отишъл на един благотворителен бал с друго момиче.
Кейт се намръщи.
— Кога скъсахте?
— Преди осем дни. — Хана седна на шезлонга. — Силно съм изкушена още сега да ида там и да му сритам задника.
— Ами защо не отидеш?
Хана се облегна назад.
— Ще ми се, но… — Тя кимна към вратата, която водеше към ресторанта.
— Виж какво — Кейт се изправи и сбърчи вежди пред огледалото. — Защо не се оправдаеш с онази спомоществовател на група, в която си записана? Кажи, че някое от момичетата се е обадило и е казало, че се чувства твърде „слаба“, а ти си нейна приятелка и трябва да я разубедиш.
Хана вдигна вежди.
— Знаеш твърде много за този вид групи.
Кейт сви рамене.
— Имам няколко приятели, които са минали през рехабилитационна клиника.
Доообре.
— Не мисля, че това е добра идея.
— Аз ще те покрия, ако искаш — предложи Кейт.
Хана срещна погледа й в огледалото.
— Наистина ли?