— Разбрах намека, благодаря — каза Дениз, после се обърна към О’Донъл: — Трябва да ти кажа, Кент, че децата ми много настояват да се омъжа повторно!
— Просто сме убедени, че така ще е по-добре за теб — вметна Филипа и остави книгата.
— Правят го от чиста практичност — продължи Дениз. — Всъщност и двамата са отвратително сантиментални. — Тя погледна дъщеря си и добави: — Как ще се чувствуваш, ако се омъжа за доктор О’Донъл?
— А той направи ли ти предложение? — запита любопитно малката, после, без да чака отговор, възкликна: — Ще се омъжиш, разбира се!
— Зависи, мила — отвърна Дениз. — Първо трябва да се уреди разводът.
— О, разводът! Татко винаги е настоявал ти да поемеш инициативата. Какво чакаш още? — Тя се обърна към О’Донъл и разпалено продължи: — Защо вие двамата не се съберете да живеете заедно? По този начин ще предоставите необходимите доказателства и всичко ще се оправи, без да се налага майка ми да ходи по онези ужасни места… като например Рино25!
— Има моменти, в които силно се съмнявам в ползата, която носи съвременното всестранно образование — каза Дениз. Приближи към дъщеря си и добави: — Мисля, че е достатъчно. Лека нощ, скъпа!
— О, мамо! — възкликна момичето. — Понякога си толкова закостеняла!
— Лека нощ, скъпа! — твърдо повтори Дениз.
— Май наистина трябва да изчезвам! — Филипа хвърли поглед към О’Донъл.
— Беше ми приятно да се запознаем — каза той.
Момичето пристъпи към него и простодушно каза:
— След като ще ми ставате втори баща, предполагам, че мога да ви целуна, нали?
— Защо не опитаме наистина! — наведе се към нея той.
Тя леко го целуна по устните, усмихна се и подхвърли към майка си:
— Този е симпатяга, мамо. Не трябва да го изпускаме!
— Филипа! — В гласа на Дениз се прокрадна раздразнение.
Момичето се засмя и се приближи да целуне майка си. После махна с ръка, взе си книгата и излезе.
О’Донъл се облегна на стената и от сърце се разсмя. В този миг бърлингтънското бекярство му се струваше безкрайно празно и безсмислено, а перспективата за съвместен живот с Дениз в Ню Йорк — все по-привлекателна.
18
Ампутацията на левия крак на Вивиан започна точно в осем и половина. Веднага след назначението си за главен хирург на „Три общини“ О’Донъл въведе строг график в операционните и повечето му колеги стриктно го спазваха.
Всичко беше ясно и Люси имаше точен предварителен план за операцията. Реши да ампутира високо над коляното, като все пак остави малка част от бедрото. В един момент обмисляше възможността за отстраняване на крайника от самия ханш, тъй като подобна операция увеличаваше възможността от пресичане пътя на злокачествените клетки. Но последиците от нея бяха изключително тежки — пациентката й не би могла да се ползува от услугите на протеза.
Беше обмислила и точното място на срязването, тъй като си даваше сметка, че остатъкът от костта трябва да се обвие с равномерен слой тъкан след зарастването. Всичко това беше направила снощи, преструвайки се, че просто преглежда Вивиан още веднъж.
Вече беше й съобщила тъжната новина. В началото момичето се държеше, но след няколко минути отчаянието взе връх и тя инстинктивно се вкопчи в лекарката, горчиво ридаейки. Макар и отдавна привикнала с подобни случаи, Люси се развълнува.
Последната среща с родителите на момичето и с младия доктор Седънс беше по-малко емоционална, но тя продължаваше да се чувствува неспокойна. Люси допускаше, че за разлика от някои свои колеги тя никога няма да се научи хладнокръвно да приема емоциите на пациентите си и често си признаваше, че външното й спокойствие е всъщност само една необходима поза. Но тук, в операционната, позите бяха излишни. Тук спокойствието беше жизненоважен професионален фактор и тя усещаше как личните й емоции отстъпват място на хладната преценка на хирурга в действие.
Анестезиологът кимна от края на масата — операцията можеше да започне. От няколко минути асистентът — един от младите болнични практиканти — държеше крака високо изправен, за да намали до крайност притока на кръв в него. Люси постави пневматичния турникет високо на бедрото, но не го стегна.
Сестрата й подаде ножици и тя започна да разрязва напоените с дезинфекционна течност бинтове, поставени на крака на момичето още предната вечер. Погледна стенния часовник Кракът вече от пет минути беше във вертикално положение и кожата изглеждаше достатъчно бледа. Асистентът смени ръцете си.
25
Град в щат Невада, известен с липсата на всякакви формалности при издаване на бракоразводни свидетелства. — Б. пр.