— Така е.
— Добре… Това означава, че ще ни трябват по десет епруветки за всяка проба Петдесет души — петстотин епруветки. — Обърна се към Банистър и запита: — Колко имаме в наличност? Чисти и стерилизирани?
Банистър пресметна наум и каза:
— Вероятно окото двеста.
— Сигурен ли си? — подозрително го погледна Пирсън.
Лицето на лаборанта поруменя:
— Най-малко сто и петдесет — отвърна той.
— Тогава поръчай още триста и петдесет. Обади се в склада и им кажи, че ни трябват още за днес. Като свършиш тая работа, вземи да подредиш наличните епруветки в комплекти по десет. Провери с какви реактиви разполагаш. Ще ти трябват още: глюкоза, лактоза, дулцит, сукроза, манитол, малтоза, ксилоза, арабиноза, рамноза и една бутилка за отделяне на индол28. — Старият лекар изстреля наименованията без сянка от колебание, после погледна към лаборанта с едва доловима усмивка.
— Ще откриеш списъка и таблицата за реакциите на тифусните бактерии на страница 66-а от наръчника за лабораторни изследвания. Хайде, действувай!
Банистър тръгна към телефона, а Пирсън погледна към Дейвид Колман:
— Нещо да съм пропуснал?
Младият лекар поклати глава. Беше силно впечатлен, дори изненадан от решителността и компетентността, с която Пирсън пое ръководството на акцията в свои ръце.
— Не мога да се сетя за нищо повече — отвърна той.
Пирсън задържа за момент погледа си върху лицето му:
— В такъв случай да вървим да изпием по едно кафе — неочаквано предложи той. — Това може би ще е последната ни възможност за следващите няколко дни.
Майк Седънс си беше отишъл и Вивиан с пълна сила усети колко много ще й липсва присъствието му през следващите дни. Въпреки всичко беше убедена, че е постъпила правилно. Временната раздяла ще им помогне по-ясно да видят бъдещето. Самата тя нямаше какво да обмисля, защото беше сигурна в чувствата си. Но за Майк така щеше да бъде по-честно. Или пък обратното? Ами ако той реши, че тя подлага на изпитание чувствата му, защото е сигурна в превъзходството на своите собствени? Ами ако се обиди и разочарова от нея? Понечи да го потърси по телефона, после реши да му изпрати бележка по някого. Да му обясни, че съвсем не мисли така. Понякога е толкова трудно да изразиш точно мислите си! Смяташ, че това, което казваш, е правилно и ясно за всички, после изведнъж започваш да се тревожиш как ли ще изтълкува думите ти другият…
На вратата леко се почука и в стаята влезе мисис Лобъртън. При вида й Вивиан изведнъж забрави, че вече е пораснала, че е на цели деветнадесет години и може сама да решава проблемите си. Протегна ръце и проплака:
— Мамичко! Толкова съм объркана!
Прегледите на кухненските работници вървяха бързо и гладко. В една малка приемна — първата от редицата подобни помещения в поликлиниката, доктор Харви Чандлър приключваше с прегледа на един от готвачите.
— Можете да се обличате — каза му той.
В началото завеждащият отдел „Медицина“ не беше сигурен дали това, което върши в момента, отговаря на положението му в болницата. После реши, че трябва да се държи като командир, от чийто личен пример зависи изходът на сражението. И се зае с прегледите.
Имаше и друга причина, поради която доктор Харви Чандлър трудно понасяше някой друг да бъде централна фигура в ситуация като тази. Искаше му се да намали влиянието на О’Донъл и Джо Пирсън върху цялостния ход на кампанията. Естествено, като председател на медицинския съвет О’Донъл имаше право да бъде загрижен за състоянието на болницата. Но същевременно той си остава само един хирург и нищо повече, мислеше си Чандлър. А коремният тиф е работа на интернистите. Завеждащият се чувствуваше подценен в сегашната кризисна ситуация. Дълбоко в себе си доктор Чандлър вярваше, че е личност, богато надарена с качествата на ръководител, но рядко му се разкриваше възможност за изява. И ето, когато най-накрая такава възможност се появи, него го отстраняват от центъра на събитията и му определят роля, която, макар и немаловажна, с положителност е второстепенна. Все пак трябваше да признае пред себе си, че поне до този момент организацията на О’Донъл и Пирсън действуваше безотказно, а в края на краищата целта им беше една — да се открие причинителят на тифусната епидемия! В този момент много му се искаше човекът пред него да се окаже именно този причинител. Намръщи се на мислите си и се обърна към вече облечения готвач:
— Помнете, че по време на работа трябва да поддържате изрядна лична хигиена!
— Добре, докторе.
Човекът излезе, а на прага застана Кент О’Донъл.
— Здрасти — поздрави той. — Как върви?