Откъм масите за лекарския персонал гръмна силен смях. В центъра на шумната групичка седеше рентгенологът доктор Ралф Бел11.
Гил Бартлет остави на масата пълния си поднос и тръгна към него с протегната ръка:
— Честито, Дзън-дзън! Току-що научих…
— Какво си научил? — запита зад него интернистът Луис Тойнби, който също носеше пълен поднос.
Сияещият Бел подаде една пура на Бартлет, а Тойнби изненадано възкликна:
— Господи! Нима пак?!
— Разбира се, че пак! И защо не? — Рентгенологът извади нова пура: — Сядай при нас, Луис. Стават точно осем камбанки…
— Осем! Кога бе, човек?
— Тази сутрин — спокойно отвърна Бел. — Още едно момче за футболния отбор!
— Не го осъждай строго, Луис — намеси се Бил Руфъс. — Човекът прави каквото може. В края на краищата той е женен само от осем години!
Луис Тойнби протегна ръка:
— Не стискай прекалено силно, Дзън-дзън, че може да изтриеш част от тази плодовитост!
— Брониран съм срещу завистта — отвърна добродушно Бел, отдавна свикнал със закачките на колегите си.
— Как е жена ти? — попита Люси Грейнджър.
— Добре е, благодаря.
— А как се чувствува самият сексуален маниак? — Това беше Харви Чандлър, шефът на отдел „Медицина“.
— Не съм никакъв сексуален маниак — отвърна Бел. — В нашата къща със секс се занимаваме един път в годината. Просто няма празно!
Люси Грейнджър се присъедини към новата вълна весел смях, после каза:
— Ралф, следобед ще ти изпратя една от нашите сестрички. Името й е Вивиан Лобъртън.
Смехът стихна.
— Какво трябва да търся? — запита Бел.
— Искам няколко снимки на лявото й коляно — отвърна Люси. — Има някаква подутина, която не ми харесва.
Върнал се обратно в кабинета си, доктор Чарлс Дорнбъргър взе слушалката и в подробности разказа на О’Донъл за разговора си с Джо Пирсън. Накрая добави:
— Казах му и името на човека, с когото преговаряте.
— Как го прие? — запита О’Донъл.
— Не бих казал, че остана очарован. Но мисля, че няма да е против назначаването на този Колман. Предлагам все пак да го държите в течение на всичко, до най-малките подробности.
— Можеш да бъдеш сигурен в това — отвърна О’Донъл. — Благодаря ти, Чарли. Много ти благодаря.
Дорнбъргър постави слушалката на мястото й, после отново я вдигна. Искаше да се свърже с мисис Джон Алегзандър, която го беше търсила сутринта и беше оставила номера си. Преди да го набере, старият лекар прегледа картона й и се сети, че това е съпругата на новия лаборант в патологията, за когото ходатайствува Джо Пирсън. От последвалия разговор той научи, че мисис Алегзандър току-що е пристигнала в града. Уговориха се за преглед в градския кабинет на Дорнбъргър през следващата седмица.
Докато мисис Алегзандър разговаряше с Дорнбъргър, нейният съпруг се запознаваше с лошите черти в характера на Джо Пирсън. Ето как се стигна до това.
След скандала по повод лошо нарязаните препарати Банистър отиде в серологическата лаборатория и разказа на Джон какво се беше случило. Старият лаборант кипеше от яд и си го изкара на двете лаборантки и техния помощник от хистологията. Алегзандър добре чу всичко през отворената врата.
Младежът знаеше, че за лошото качество на препаратите вината не беше само на лаборантите от хистологията. Макар и още нов в болницата, той вече се, беше ориентирал в обстановката. Ето защо се намеси:
— Знаеш ли, Карл, вината не е изцяло тяхна. Претрупани са с работа.
— Всички сме претрупани — гневно възрази Банистър, после добави с груб сарказъм: — След като знаеш толкова много, може би ще поемеш и част от тяхната работа?
Алегзандър не се поддаде на провокацията:
— Няма да мога. Но мисля, че те имат нужда от една добра машина за обработка на тъканите, вместо да правят всичко на ръка.
— Момче, по-добре забрави за това. То не е твоя работа — надменно и малко снизходително отвърна Банистър. — Още повече, че всичко, свързано с парични разходи, е предварително обречено на провал.
Алегзандър си замълча, но реши при подходящ случай да поговори с доктор Пирсън.
Същия следобед трябваше да занесе няколко лабораторни заключения в кабинета на Пирсън. Старият патолог трескаво преглеждаше купчината писма пред себе си. Той погледна влезлия младеж, кимна му да остави документите върху бюрото и продължи да чете. Алегзандър се поколеба и старият нетърпеливо изръмжа: