— Стойте спокойно, мис Лобъртън — каза й той. — Цялата работа прилича на вадене на зъб, само дето е далеч полека.
— Скалпел, моля. — Люси протегна ръка и сестрата постави в нея дръжката на острия нож. Първия разрез направи с широката част на острието — малко под коляното. Изтегли ножа към себе си и кръвта бликна от 4-сантиметровата рана.
— Кохер14. — Сестрата беше готова и Люси бързо спря двете малки струйки. — Бихте ли ги завързали? — Тя се отдръпна и направи място на асистента, който сръчно постави тампони около двете щипки.
— Ще продължим с разрез на периоста15. — Асистентът кимна и Люси доближи скалпела до дебелата влакнеста тъкан над костта. Новият разрез беше направен с едно-единствено рязко движение.
— Готови за осцилатора16. — Сестрата веднага й подаде малката машинка, а колежката й внимаваше кабелът да не се докосва до масата.
Люси продължи да обяснява на младия практикант:
— Ще изрежем триъгълна проба. Не повече от сантиметър и половина — два. — Тя хвърли поглед към рентгеновите снимки, които бяха поставени на осветен екран в дъното на залата. — Разбира се, трябва да сме сигурни, че вземаме пробата именно от тумора, а не от здравата тъкан около него.
Включи машинката и я доближи до розовата кост. Мек, хрущящ звук изпълни помещението. След няколко секунди отдръпна осцилатора, изключи го и го подаде на сестрата.
— Мисля, че е достатъчно. Пинсети!
Безкрайно внимателно измъкна отрязаната костна частица и я пусна в пълния с безцветна течност буркан, който й поднесе сестрата. Оттук материалът — надписан и придружен от съответното хирургическо предписание — щеше да замине за патологията.
— Добре ли се чувствувате? — обърна се анестезиологът към Вивиан.
Тя кимна, а той продължи:
— След малко всичко ще свърши. Пробата е взета, остава да зашият коляното ви.
На масата Люси вече беше започнала да зашива периоста, използувайки непрекъснат шев. „Колко ще е добре, ако с това се свърши всичко“ — помисли си тя. Знаеше обаче, че току-що извършеното беше само едно проучване. Оттук нататък всичко ще зависи от присъдата на Джо Пирсън.
Мисълта за Джо й припомни за новината, която Кент О’Донъл донесе сутринта: днес в Бърлингтън трябваше да пристигне новият патолог, помощникът на Пирсън. Искрено се надяваше, че този човек ще съумее да се сработи с шефа на отделението в името на общото благо.
Люси уважаваше усилията на главния хирург да подобри работата в болницата без големи катаклизми, но от лични наблюдения знаеше, че той никога няма да заобиколи проблемите, които трябва да се посрещнат открито. Ето пак, отбеляза тя. Пак мисли за Кент О’Донъл! Странно, или не, но напоследък мислите й непрекъснато се въртяха около него. За това може би спомагаше и общата им месторабота — малко бяха дните, в които не се срещаха поне веднъж на етажа или из операционните. Люси вече се питаше кога ли ще дойде следващата му покана за вечеря. Помисли си, че може би ще е по-добре да не я чака, а да организира малка вечеря в собствения си апартамент. Отдавна искаше да покани на гости няколко души, а между тях спокойно можеше да бъде и Кент О’Донъл.
Отстъпи назад и даде възможност на практиканта да зашие сам подкожната тъкан.
— Използувай отделни шевове — каза му тя. — Три ще бъдат достатъчни.
Внимателно наблюдаваше бавните му, но точни движения. Добре знаеше, че някои от хирурзите в „Три общини“ не дават почти никаква работа на асистиращите им практиканти. Не беше от тях, понеже добре помнеше безкрайните часове, през които бездействуваше край масата в операционната и си мечтаеше да й позволят да направи поне един шев.
Това беше при престоя й в Монреал, преди повече от тринадесет години. Беше постъпила като стажант-хирург в болницата „Монреал Дженеръл“, а след като стажът й изтече, остана, за да специализира ортопедия. Често си мислеше, че всеки лекар, който имаше желание да специализира, малко или много предоставя избора си на шанса. Много зависеше и от това кой с какви случаи се сблъсква по време на стажа си. Тя самата дълго не можеше да избере подходяща специализация. В подготвителните курсове, а след това и в Медицинската академия на Торонто интересът й скачаше от една област на друга. Дори и след като постъпи в монреалската болница, не беше решила дали да специализира, или да се отдаде на обща практика. Точно тогава шансът я събра с една изключителна личност. Стана асистент на хирурга, когото всички в болницата наричаха Стария кокал поради интереса му към ортопедията.
16
Електрически нож с особена форма, чрез който се изрязват проби от труднодостъпни места на тялото. — Б. пр.