— Зарежи всичко и ела веднага! — Пирсън тресна книжата на масата в центъра на лабораторията. Няколко хартии се разпиляха и намиращият се наблизо Джон Алегзандър се наведе да ги събира. Младежът с облекчение видя, че яростта на стария е насочена не към него, а към Банистър.
— Какво има? — Банистър бавно се приближи. Беше толкова свикнал с яростните изблици на шефа си, че понякога дори му действуваха успокоително.
— Ще ти кажа какво има! Става въпрос за всичките тия хартийки! — Гласът на Пирсън прозвуча малко по-сдържано, сякаш част от спокойствието на лаборанта неусетно се беше прехвърлила у него. — Изглежда, от време на време започваш да си мислиш, че сме клиниката „Майо“17!
— Лабораториите трябва да се снабдяват, нали?
Без да обръща внимание на казаното, старият се озъби:
— Понякога се питам дали не изяждаш всичко това! Бях те предупредил да прилагаш обяснителни бележки към всички извънредни искания!
— Сигурно съм забравил — отвърна примирително Банистьр.
— Добре, тогава започвай да си спомняш! — Пирсън вдигна първата поръчка: — За какво ти е този калциев двуокис? Никога не сме използували подобно нещо тук!
Лицето на Банистър се изкриви в саркастична усмивка:
— Вие го поискахте! Не ви ли трябваше за градината? — Старши лаборантът спомена нещо, което и двамата отлично знаеха, но никога не дискутираха. Джо Пирсън беше известен в целия град с отглеждането на редки видове рози и често изписваше за сметка на лабораторията значителни количества почвени стимуланти.
Сега се почувствува неудобно и смънка:
— А, да… Нека върви тогава… — Остави поръчката в купчината и измъкна следващата: — А какво ще кажеш за това? Откъде изникна този серум Кумс? Кой го е поръчвал?
— Доктор Колман — с готовност отвърна Банистър, който тайно се надяваше, че Пирсън ще обърне внимание на тази поръчка. До него Алегзандър беше обзет от лоши предчувствия.
— Кога? — остро запита Пирсън.
— Вчера. Той вече е разписал искането. — Банистър посочи документа и отмъстително добави: — На мястото, на кое-то обикновено се разписвате вие!
Пирсън погледна още веднъж формуляра. Беше пропуснал да види, че вече е подписан.
— И за какво му е?
Старши лаборантът доволно въздъхна. Колелото се беше завъртяло. Оставаше му да се наслаждава на сцената. Обърна се с лека усмивка към Алегзандър и каза:
— Хайде, кажи му ти.
Алегзандър притеснено се раздвижи, после измърмори:
— За кръвните тестове, доктор Пирсън. По-точно за пробата на жена ми. По нареждане на доктор Дорнбъргър…
— А защо серум Кумс?
— За индиректен тест, докторе.
— Я ми кажи какво и е толкова специалното на твоята жена? — саркастично проточи Пирсън. — Какво не им достига на тестовете с физиологичен разтвор и протеин? Тестове, които правим на всички останали пациенти!
Настъпи тишина. Алегзандър нервно преглътна, без да може да продължи.
— Чакам отговор! — прогърмя гласът на стария патолог.
— Сър… — Алегзандър се поколеба, после се отпусна: — Аз предложих на доктор Колман и той се съгласи, че ще бъде по-сигурно, ако след двата обичайни теста правим и…
— Ти предложи на доктор Колман, а? — Начинът, по който беше зададен въпросът, не остави никакво съмнение за това, което щеше да последва.
Алегзандър безпогрешно го усети и реши да го изпревари:
— Да, сър. Като взехме предвид факта, че някои антитела не могат да бъдат открити чрез двата обикновени теста, стигнахме до решението, че този…
— Млък! — изкрещя Пирсън и тресна с юмрук върху масата.
Отново настъпи тишина. Старият лекар дишаше тежко, а очите му не изпускаха лицето на Джон Алегзандър. Почака да се успокои, после процеди през зъби:
— Знаеш ли къде е бедата при теб? Прекалено добре си запомни и глупостите, с които са ти напълнили главата в училището!
В гласа на Пирсън отново се появи старата злоба. Злобата срещу младите, които се бъркат навсякъде и се стремят да подронят авторитета му, да ограничат абсолютната му власт. При друг случай и друго настроение може би щеше да прояви повече търпение. Но сега, в този момент, съвсем нямаше подобни намерения. Ще постави това хлапе на мястото му. Веднъж завинаги!
— Слушай ме внимателно и запомни това, което ще ти кажа! — тежко започна той и заплашително се наклони към Алегзандър: — За това отделение отговарям аз и всеки, който има някакви искания, трябва да се обръща към мен! Към никой друг! Това ясно ли ти е?