Бел свърши с четенето и каза:
— Пирсън ми се обади. Искате още една снимка на същата област, евентуално откриване на ново костно изменение, нали?
— Да — кимна Люси. — Това е идея на Джо, който мисли, че нещо… — Поколеба се, защото знаеше, че Вивиан внимателно слуша, после добави: — …че нещо междувременно може да се е променило.
— Възможно е. — Бел отиде до стаичката на дежурната и попълни бланка за рентгенов преглед. — Кой от лаборанти-те е свободен? — попита той момичето зад бюрото.
Тя погледна списъка пред себе си:
— Джейн и мистър Фирбън.
— Фирбън е по-подходящ. Намерете го, ако обичате. — Върна се при Люси и каза: — Фирбън е един от най-добрите ни лаборанти, а в случая ни трябват снимки с отлично качество… — Усмихна се на Вивиан и добави: — Доктор Пирсън ме помоли лично да се заема със случая… Нямаш нищо против, нали? Хайде да отидем в съседното помещение.
Сестрата насочи количката към съседното помещение. То беше доста по-обширно от приемната и в средата му се намираше рентгеновият апарат с кинескоп, насочен към голямо легло. В съседната отделена с дебели стъкла стаичка Вивиан видя част от командното табло на апарата. След малко се появи нисък младолик мъж с късо подстригана коса и бял болничен халат. Движенията му бяха отсечени и припрени като на човек, който хем бърза да свърши работата си, хем пести силите си. Хвърли бегъл поглед към Вивиан, след което се обърна към лекаря:
— Кажете, доктор Бел.
— Карл, искам да ми помогнете. Това е доктор Грейнджър.
— Мисля, че не сме се срещали — каза Люси и подаде ръка.
— Здравейте, докторе — пое ръката й лаборантът.
— А пациентката ни се казва Вивиан Лобъртън. — Бел насочи усмивката си към количката. — Стажант-сестра в болницата… затова е тази суетня около нея.
— Здрасти, Вивиан. — Поздравът на Фирбън дойде в неизменния му отривист стил. Свали вертикалния плот на масата под апарата до хоризонтално положение и добави: — За специални клиенти предлагаме избор от „Виста-вижън“ и „Синемаскоуп“21 — и двете в прекрасната сивочерна гама. — Хвърли поглед към бланката, която му подаде Бел: — Лявото коляно… Нещо особено, докторе?
— Силен контраст при страничен полегат ъгъл. И още — фокусиран образ на подколянната област. — Бел за момент се замисли: — Пет-шест кадъра, не повече…
— Да направя ли няколко снимки 14×17 на околокостната тъкан?
Бел помисли за момент, после кимна:
— Не е лоша идея. — Обърна се към Люси и обясни: — Ако имаме случай на остеомелит, можем да открием периостални изменения.
— Отлично, докторе. След половин час ще бъда готов. — Това беше любезен намек от страна на Фирбън да бъде оставен сам и рентгенологът го прие без колебание.
— Ще пием по едно кафе и ще се върнем. — Пусна Люси пред себе си, а от вратата се обърна и се усмихна На Вивиан: — Оставяме те в добри ръце!
— Е, да започваме. — Лаборантът направи знак на сестрата и двамата преместиха Вивиан върху масата. След меката количка твърдата ебонитова повърхност й се стори доста неудобна.
— Не е много комфортно, нали? — Фирбън внимателно нагласи тялото й в нужното положение и оголи коляното. — Но човек свиква. Колко пъти съм спал на тази маса по време на нощно дежурство! — Кимна на сестрата и момичето отиде зад дебелите стъкла на командния пункт.
Техникът започна работа под погледа на Вивиан. С все същата припряна сръчност той извади от стенния шкаф нова филмова касета и я сложи в специалното отделение под повърхността на масата, след което придвижи филма точно под коляното на Вивиан и започна да наглася тежкия цилиндър на рентгеновия апарат с помощта на дистанционно управление.
За разлика от повечето болнични помещения това тук извеждаше съвсем фантастично и нереално, помисли си Вивиан. С блестящите си хромирани части машината, която в момента се спускаше над нея с плътно жужене, й приличаше на някакво неземно чудовище. Обстановката носеше белезите на научна неутралност, която имаше толкова общо с медицината, колкото машинното отделение на презокеанския кораб с обляната от слънцето палуба. Но въпреки това тези огромни инструменти със сериозен вид бяха разузнавачите на медицинската наука. Тази мисъл за момент я поизплаши — машината изглеждаше толкова неумолима, толкова далеч от човека. Докладваше откритията си без чувства, без топлина или задоволство, без тъга или съжаление. Добро, лошо — за нея беше все едно. За момент си представи, че надвисналият кинескоп е неподвижното и безпощадно око на провидението. Каква ли е присъдата му? Ще има ли надежда, ще има ли помилване… или всичко ще бъде окончателно, без право на обжалване? Отново й се прииска Майк да е тук. Реши, че ще го потърси веднага след като се върне в болничната стая.
21
Две различни системи за рентгеново изображение, създадени в САЩ в средата ма 60-те години. — Б. пр.