— Говориш точно като татко.
— А той как е?
— Не е много добре. Вече е сам.
— О? Не знаех. Какво се случи с майка ти?
— Ще ти разкажа друг път.
Замълчаха и се отдадоха на размисъл. Погледнати отстрани, изобщо не си личеше, че са заедно. Само набито око би забелязало връзката помежду им.
— В професионално отношение и двете сме аутсайдери — обади се Мая, — но аз все пак печеля пари, а в крайна сметка за това работим, нали? Ако не съм в състояние да си позволя парче торта в някое кафене, не бих оцеляла. Говоря за самочувствието.
При този отговор Ева се усмихна вяло.
— Аз съм в мизерно положение — внезапно заяви тя. Нямаше сили да се преструва повече. — В портмонето имам сто и четиридесет крони, а неплатените ми сметки са за десет хиляди. Днес ми спират телефона, а не съм платила и застраховката за къщата. Но сега чакам пари, тези дни. Взимам стипендия от Държавния съвет на художниците — завърши тя гордо.
— Значи живееш от социални помощи.
— О, не, Господи, в никакъв случай! — изгуби самоконтрол Ева. — Получавам тези пари, защото оценяват работата ми като важна и обещаваща. Така продължавам да работя, да се развивам и рано или късно ще се изправя на творческите си крака.
Изказването й имаше ефект.
— Извинявай — подхвана Мая кротко. — Понятията в тази област са ми малко неясни. Значи да получаваш стипендия е нещо положително, така ли?
— Естествено, всички се надяват на това! — възторжено възкликна Ева.
— Да, държавната субсидия може би е повече от това, което аз получавам.
— Щеше да бъде хубаво — ухили се Ева.
— Ще взема още кафе.
Ева извади нова цигара, проследявайки с поглед закръглената фигура. Умът й не го побираше как Мая е станала такава. Същата Мая, за която си мислеше, че познава толкова добре. Но да спечелиш няколко милиона не е дреболия. Дали е истина? Толкова ли е лесно? Замисли се какво би направила с два милиона. Ще си изплати дълговете и ще купи малка галерия. Не, изключено е, сигурно преувеличава. Но Мая никога не лъжеше. По-точно никога не се бяха лъгали една друга.
— Заповядай! Дано не си излееш кафето в кривото гърло, след като знаеш откъде идват парите.
Ева, естествено, се разсмя:
— Няма! Вкусът е еднакво добър.
— И за мен е така. Не е ли странно? Чисто и просто всичко се свежда до нашите потребности и мечти. Те именно ни водят напред, а постигнем ли целите си, за кратко изпитваме задоволство и пак си поставяме нови цели. Или поне при мен е така. По този начин чувствам, че живея, че се случва нещо, че се развивам. Мисълта ми е, от колко време стоиш на това ниво? В професионален и финансов смисъл?
— О, много дълго. Поне от десет години.
— А по-млада няма да станеш. Не ми звучи особено добре. И какво рисуваш? Пейзажи?
Ева отпи от кафето и се приготви за дълга защитна реч.
— Абстракция. Рисувам в черно и бяло и техните нюанси.
Мая кимна търпеливо.
— От няколко години развивам собствена техника. Върху платно в избран от мен формат полагам бяла основа, добавям много дебел пласт светлосиво, а когато изсъхне, продължавам с по-тъмно сиво. Когато и този пласт изсъхне, добавям още по-тъмно сиво. И така, докато стигна до абсолютно черно. Оставям картината да съхне дълго. Накрая съм изправена пред голяма черна повърхност и започвам да я пробивам, за да изкарам наяве светлината.
Мая слушаше с любезно изражение. Ева продължи:
— Тогава започва същинската работа — Изведнъж ентусиазмът й си пролича. Толкова рядко някой седеше и слушаше внимателно. Чувстваше се прекрасно! Ще се възползва от случая.
— Създавам картината, като я изстъргвам. Работя с класически шабер7 и с телена четка, а понякога с шкурка или нож. Когато стържа леко, откривам сиви нюанси, а когато стържа силно, стигам до бялата основа, която носи много светлина.
— И все пак какво точно представлява?
— Ами, не съм сигурна дали мога да отговоря. Всеки сам решава какво вижда в картината. То изниква от само себе си. А иначе се редуват светлина и сянка. Аз ги харесвам, смятам, че са добри. Знам, че съм голям художник — заяви Ева твърдо.
— Определено не е много скромно изказване.
— Не. Това е „необходимата увереност на продуктивния егоист“. Цитат от Чарлс Морис.
— Не съм напълно съгласна. Звучи интересно, но не помага, ако никой не иска да купува картините.
7
Шабер — стоманено сечиво с три ръба, използвано за изстъргване на съвсем тънки стружки от метални повърхности или за почистване в графиката. — Бел.ред.