— Не мога да рисувам картини, каквито искат хората — отговори Ева примирено. — Рисувам картини, каквито аз искам. В противен случай няма да е изкуство, а поръчки. Илюстрации, които хората поставят над канапетата.
— Вкъщи имам доста картини — усмихна се Мая. — Ще ми се да разбера мнението ти за тях.
— Хм. Доколкото те познавам, имаш хубави цветни картини на птици, цветя и прочее.
— Точно така. Трябва ли да се срамувам от тях?
— Възможно е, особено ако си платила много.
— Да, скъпи са.
Ева се изкикоти.
— Смятах, че художниците използват четка — изведнъж смени темата Мая. — Ти никога ли не използваш?
— Никога. По начина, по който работя, резултатът се появява, когато започна да стържа. Важи както за светлината, така и за тъмнината. Моята задача е да ги разкрия, да ги изкарам навън. Интересно е, защото никога не знам какво точно ще намеря. Опитвах да рисувам с четка, но не излезе нищо. Четката е изкуствено продължение на ръката ми и не ми позволява да навляза достатъчно дълбоко навътре. Всеки сам открива техниката си. Аз съм открила моята. Картините ми не приличат на никои други. Ще продължавам по същия начин и рано или късно ще срещна търговец на картини, запален точно по това, което аз правя, и ще ми даде шанс. Ще излагам картините отделно. Достатъчно е да излезе някоя и друга добра рецензия във вестниците и да дам някое интервю. Тогава колелото ще се завърти. Убедена съм в това и не мисля да се отказвам! Ако ще дявол да ме вземе!
Говорейки, упоритостта й нарастваше, от което се почувства много добре.
— А защо не работиш, говоря за обикновена работа, за да имаш постоянен доход, а вечер да рисуваш?
— Две работи? Сама с Ема? Мая, не разполагам с неизчерпаема енергия.
— Аз също имам две работи. Все пак трябва да впиша нещо в данъчната декларация.
— Какво правиш?
— Работя в Кризисния център8.
Парадоксалната ситуация предизвика смеха на Ева.
— Няма никакво противоречие. Върша си работата добре — защити се Мая убедено.
— Не се и съмнявам. Обзалагам се, че си върхът. Освен ако колегите ти не знаят с какво се занимаваш.
— Разбира се, че не знаят. Но аз съм по-добре подготвена от повечето момичета. Познавам мъжете и техните мотиви.
Продължаваха да пият кафе, без да обръщат внимание какво се случва около тях. Хората идваха и си отиваха, масите се освобождаваха и заемаха отново, чуваше се шумът от трафика навън. Както винаги, когато бяха заедно, забравяха всичко друго.
— Спомняш ли си как изсипахме картофено брашно върху паметника на китоловеца, за да направим медузи? — попита Ева през смях.
— А когато пръскахме пчелните кошери на Странде с лак за коса? Ужилиха те на седемнадесет места.
— Да, благодаря — подсмихна се Ева. — А през целия път до вкъщи ти ме буташе в една ръчна количка и не спря да ми се караш и да ме удряш, защото виех ужасно. Ех, какви времена бяха! Вдигнах четиридесет и един градуса температура. Татко искаше да ни раздели. Между другото, така и не разбирам как издържа, как не ти писна да ме мъкнеш навсякъде със себе си. Аз дори не си намирах момчета сама.
— Да, задоволяваше се с тези, които аз намирах. Май всички не бяха еднакво готини.
— Не, естествено. Ти отмъкваше по-хубавия, а за мен оставаше приятелят му. Но ако не беше ти, и досега щях да съм девствена.
— Наистина си много хубава, Ева — погледна я Мая изкосо. — По-добре да беше станала модел на някой художник, а не ти да рисуваш.
— Ха! Знаеш ли колко печелят моделите?
— При всички случаи е сигурен доход. И при всички случаи не би ти било никак трудно да намираш клиенти, ако се поддадеш на изкушението да ми станеш съдружничка. Не съм виждала момиче с по-дълги крака. Намираш ли си достатъчно дълги панталони?
— Нося само поли.
Изведнъж Ева започна да се хили истерично.
— Какво има?
— Помниш ли госпожа Сколенборг?
— Нека говорим за друго!
Настъпи пълно мълчание.
— Защо искаш да отвориш хотел чак в Нормандия?
— И дума не може да става да започна бизнес тук, в Йантеланд.
— Значи пак ще те изгубя. Точно когато те намерих.
— Може да дойдеш и ти, всъщност. Франция е подходящото място за художник като теб, нали?
— Знаеш, че не мога.
— Не, не знам.
— Имам Ема все пак. Само на шест е, почти на седем. Сега ходи на детска градина.