Доста факти вече бяха разкрити. Знаеха самоличността на мъжа. Това, всъщност, разбраха веднага, защото на халката му бе гравирано името на съпругата му Юрун. Архивна папка от октомври предходната година съдържаше информация за изчезналия Егил Айнарсон, на тридесет и осем години, с адрес улица „Росенкранц“ 16. За последен път бил видян на пети октомври в девет часа вечерта. Имаше съпруга и шестгодишен син. Папката, все още тънка, щеше да стане по-дебела. Наскоро направените снимки, макар и не особено приятни, щяха да я издуят. При изчезването му бяха разпитани много хора — съпругата, колеги, роднини и приятели. Никой не разказа нищо важно. Той не беше любимецът в семейството, но пък нямаше и врагове или поне не научиха за такива. Имаше постоянна работа в пивоварната, всеки ден се прибираше за вечеря, а по-голяма част от свободното си време прекарваше или в гаража, където поправяше любимата си кола, или с приятели в кръчма в южната част. Кръчмата се казваше „Кралско оръжие“. Изглежда, Айнарсон бе станал нелепа жертва на отчаян насилник, търсещ пари за наркотици. Хероинът бе завзел сериозно града, нещо, за което имаше големи предпоставки на това студено ветровито място. Или Айнарсон е имал някаква тайна. Вероятно дължеше пари.
Сейер примижа над доклада и се почеса по врата. Винаги го впечатляваше как специалистите от Съдебна медицина представят на чертеж полуразложена маса от кожа, коса, кости и мускули, успешно превръщайки я в цял човек. Възраст, килограми, телесни мерки, здравословно състояние, боледувания и операции, състояние на зъбите и наследствени предразположения.
— Остатъци от кашкавал, месо, чушки и лук в коремната кухина — обяви той високо. — Май е ял пица.
— Тези неща виждат ли се след половин година?
— О, и още как. Освен ако рибите не са се възползвали от всичко. И това се случва.
Мъжът с добре звучащото име изглеждаше доста солиден. Караше четиридесет и деветата си година, беше си разгърдил ризата и вените и сухожилията прозираха под кожата, така че тя приличаше на импрегнирано дърво. Имаше насечено и леко ъгловато лице, високи и широки рамене, здравият му тен създаваше впечатление, че не само се поддържа много добре, но ще остане все така запазен. Косата беше права, много къса и стоманеносива, почти като метал, а очите — големи и ясни, с цвят на мокра слюда. Сравнението направи жена му Елиза преди много години. Той смяташе, че се е изразила много хубаво.
Карлсен, от друга страна, беше с десет години по-млад и слаб. На пръв поглед изглеждаше конте без тежест и излъчване, със засукани мустаци и високо пригладена назад коса с впечатляващ обем. Най-младият и най-неопитният сред тях, Йоран Сут, се мъчеше да отвори пакетче гумени бонбони с човешка форма и тропически вкус, без да вдига много шум. Сут имаше гъста, чуплива коса, набито мускулесто тяло и здрав цвят на кожата. Всяка част от тялото му сама по себе си представляваше наслада за окото, ала в комбинация нямаха такъв добър ефект. Той не беше наясно с този комичен факт. До вратата седеше шефът на отдела, Холтеман, тих и безцветен, а зад него жена, също полицейски служител, със светла, късо подстригана коса. До прозореца седеше Якоб Скаре, отпуснал ръка върху рамката на прозореца.
— Как е госпожа Айнарсон? — попита Сейер.
Той винаги се интересуваше от засегнатите. Знаеше, че тя има малко момче.
Карлсен поклати глава.
— Изглеждаше малко объркана. Попита дали в крайна сметка ще й изплатят застраховката, а после избухна в пристъп на отчаяние, защото е помислила първо за парите.
— Защо не е получила нищо досега?
— Защото досега нямаше труп.
— Ще се свържа с компетентните лица — ангажира се Сейер. — От какво са преживявали последната половин година?
— От социални помощи.
Сейер поклати глава и запрелиства доклада. Сут мушна в устата си зелено гумено човече, от което само краката останаха да стърчат навън.
— Автомобилът — продължи Сейер — е открит на бунището. Ровихме се в боклука дни наред. В действителност той е убит на друго място, вероятно на брега на реката. После убиецът се е качил в колата и я е закарал до бунището. Наистина е съвсем невероятно Айнарсон да е преседял в реката половин година и тялото да не е изплувало по-рано. Извършителят доста дълго е живял с надеждата то никога да не се появи. Но сега попадна в капана. Предполагам, че разкритието ще си го бива.
— Дали не се е заклещил някъде?
— Не знам. И това също е странно, защото на дъното има само пясък, а и неотдавна го почистваха. Има вероятност да е бил притиснат до речната стена и да не е могъл да се движи по течението. Между другото, изглеждаше сравнително добре, както и предполагахме, че ще изглежда.