Понеже обичаше да наблюдава, Натаниел скоро усети, че сред работещите тук магьосници външният вид бе важен фактор за поддържането на статуса. Те се мръщеха на опърпаното облекло — и наистина това бе безпогрешен признак за посредствен талант. Той нямаше намерение да прави такова впечатление. С възнаграждението, което получаваше от отдела си, той си бе купил тесен прилепнал черен костюм и дълго италианско палто, които считаше за ужасно модерни. Носеше тънки, леко заострени обувки и няколко пъстри носни кърпички, които осигуряваха истинска експлозия от цветове на гърдите му. В този внимателно подреден екип той вървеше из галериите на Уайтхол с дълга, целенасочена крачка, напомнящ на някаква блатна птица, стиснал купчина листове в ръце.
Държеше рожденото си име в дълбока тайна. Сред колегите и сътрудниците си той бе известен с името си на възрастен — Джон Мандрейк.
Двама други магьосници бяха носили това име и никой не бе много известен. Първият, алхимик от времето на кралица Елизабет, бе превърнал олово в злато при прочутия експеримент пред съда. По-късно било открито, че той успял да направи това, като покрил златни топчета с тънък слой олово, което изчезвало при леко нагряване. Неговата изобретателност била одобрена, но все пак го обезглавили. Вторият Джон Мандрейк бил син на един майстор на мебели, който прекарал живота си в изследване на множеството форми на дребни демонични създания. Той натрупал списък от 1703 напълно различни подтипа, докато един от тях, нисш пъстър зелен стършелолет, не го ужилил по незащитено място; подул се до размерите на шезлонг и така умрял.
Безславната кариера на предците му не тревожеше Натаниел. Всъщност, това му носеше спокойно задоволство. Той смяташе да прослави името единствено чрез самия себе си.
Господарката на Натаниел беше госпожица Джесика Уитуел, магьосница на неопределена възраст, с къса бяла коса и слабо телосложение, наподобяващо скелет. Считаха я за един от четиримата най-силни магьосници в правителството и влиянието й бе голямо. Тя видя таланта в чирака си и се захвана да го развие напълно.
Натаниел живееше в просторна стая в крайречната градска къща на господарката си и водеше едно подредено и добре напътствано съществуване. Къщата бе модерна и оскъдно обзаведена със сиви килими и ослепително бели стени. Обзавеждането беше от стъкло, посребрен метал и бледо дърво, донесено от скандинавските гори. Цялото място имаше някакво хладно, официално, почти стерилно излъчване, на което Натаниел започна силно да се възхищава: то показваше контрол, яснота и ефикасност — всички отличителни белези на съвременния магьосник.
Стилът на госпожица Уитуел се бе пренесъл дори в библиотеката й. В повечето магьоснически домове библиотеките бяха тъмни, мрачни места — книгите бяха подвързани с кожа от екзотични животни, украсени с пентаграми и заклинателски руни отстрани. Но този външен вид, както Натаниел научи, беше чак от миналия век. Госпожица Уитуел беше поискала от „Ярослав“, фирмата за печат и подвързване, да направят еднаква подвързия от бяла кожа на всичките й томове, които после бяха описани и щамповани с идентификационни номера от черно мастило.
В средата на тази стая с бели стени и подредени бели книги имаше правоъгълна стъклена маса и точно тук Натаниел седеше по два часа всяка седмица, работейки над по-висшите тайнства.
В ранните месеци на своето назначение при госпожица Уитуел той се бе впуснал в период на интензивно учене и за нейна изненада и одобрение усвои последователни степени на призоваване за рекордно време. Бе напреднал от най-ниското ниво демони (насекоми, моулъри и таласъми-дяволчета), през средните (цялата гама фолиоти), до по-висшите (джинове от най-разнообразни класове) само за дни.
След като го видя как изгони един силен джин с импровизация, която представляваше плесница по синия му задник, господарката му изрази възхищението си.
— Ти си естествен талант, Джон — каза тя, — естествен. Когато изгони демона в Хедълхам хол, ти показа смелост и добра памет, но не осъзнавах добре колко вещ ще си в общите призовавания. Работи усилено и ще стигнеш далеч.
Натаниел й благодари сдържано. Той не й каза, че повечето от тези неща не бяха нови за него, че още преди дванайсетгодишна възраст бе призовал джин от средно ниво. Той пазеше връзката си с Бартимеус само за себе си.
Госпожица Уитуел бе възнаградила неговото ранно развитие с нови тайни и обучение, което беше точно каквото Натаниел отдавна желаеше. Под нейно ръководство той изучи изкуството да принуждава демоните към множество полупостоянни задачи, без да прибягва до неудобни инструменти като пентаграмата на Аделбранд. Той откри как да се защитава от шпиониране, като изплита сензорни мрежи около себе си; как да разсейва изненадващи атаки, като призовава светкавични енергийни потоци, които поглъщаха агресивната магия и я отнасяха. За много кратко време Натаниел бе усвоил толкова ново познание, колкото много от другите магьосници, които бяха с пет или шест години по-големи. И вече бе готов за първата си работа.