Вече щеше да знае, а не да се опитва да лъже Боб, когато се срещнеха очи в очи. Щеше да му каже истината и вярваше, че все още му е останала достатъчно човечност да го изслуша спокойно. После двамата щяха да стигнат до някакво разумно споразумение, което да сложи край на разрастващото се насилие. Или пък… или иззад завесата, която Брамагуптра си представяше, че виси зад стола на Боб, щяха да се покажат другите. Рейгънитите, коравосърдечните хора на Никсън, все още непроменени. Брамагуптра винаги си ги бе представял подсъзнателно като бели, гладко избръснати, пълни мъже от англо-тевтонски произход, с късо подстригана коса. Може би облечени в униформа или по-вероятно, свалили я току-що…
Брамагуптра бе обмислял и възможността да го отведат на среща открито. Най-после щяха да се изправят пред него лице в лице и отначало да се опитат да го подкупят, а после да го принудят да им каже своята част от кода. Ако се опитаха да използват срещу него физическа сила, е, сърцето му нямаше да издържи дълго и те нямаше да успеят. Ако им дойдеше наум да го изнудват, като заплашат Джен или Ханк — затова и трябваше незабавно да им даде да разберат как се е погрижил за подобна вероятност.
— Д-р Брамагуптра? Вече сме готови, господине. — Беше Скоти, свършил с регистрацията. Пилотът несъмнено бе от англо-саксонски произход, малко пълен, ниско подстриган и гладко обръснат, по-малко или повече в униформа… Самообвинявайки се, че не е в състояние да престане да мисли с физически стереотипи, Брамагуптра се усмихна на учтивия пилот почти извинително и с отрицателно поклащане на глава му показа твърдо, че все още може да носи сам единствения си куфар.
После, с багажа в ръка, последва мъжа по рампата към мястото, където ги очакваше реактивният самолет — на яркото слънце, магнезиевата повърхност хвърляше сребристи отблясъци.
Беше изминало много време, откакто Брамагуптра бе пътувал с частен самолет, и сега перспективата за това неизбежно му навя спомени. Дали наистина бе пътувал заедно с Боб Грегъри при последния си подобен полет? Наистина ли и онзи път самолетът беше на Боб? Брамагуптра действително не можеше да си спомни. Имаше периоди, през които бяха прекарвали заедно много време. Бяха близки приятели. Наистина ли бе съвсем безнадеждно, дори и сега, да мечтае, че може би някой ден отново…?
Докато се качваше в самолета, мислите му блуждаеха другаде. Всички тези празни седалки наоколо, отбеляза той механично, би трябвало да пътува с половин дузина други пътници… Но, разбира се, ако мисията му успееше, нямаше да е напразен разход на енергия. Всъщност, щеше да бъде една от най-добрите инвестиции на енергия, които могат да се направят.
— Нямате ли ръчна чанта, господине?
— Не, само куфар. — Брамагуптра се запита дали Скоти някога е возил друг пътник, който да не играе ролята на свръхангажиран директор. Директор5 произхожда от латински думи, означаващи „изпълнявам“. Едно от английските значения на думата бе „да извърша нещо“. А директорът е човек, който нарежда на други хора да вършат разни неща — този факт отдавна озадачаваше Брамагуптра.
Въпросът е, помисли си той, кои или какви са всички онези мъже с ръчни чанти? Особено мъжете, които се возят точно в този самолет?
Брамагуптра се усмихна сам на себе си. Когато отново се върнеше у дома, щеше да сподели размислите си за ръчната чанта с Ханк. Ханк бе изключително умен, понякога това почти го плашеше, и може би не беше прекалено малък, за да оцени идеята… Хапчетата ми, спомни си той внезапно. Взех ли всичките си хапчета? Не можеше да си спомни точно дали ги бе сложил в куфара или не — мислите му бяха насочени към други неща… Докторът беше казал, че е лошо, като престане да пие таблетките за хипертония, това можело да предизвика опасен страничен ефект… Прозорецът от неговата страна имаше нужда от измиване… Внезапно се запита дали няма да му прилошее от самолета…
Я престани, каза си рязко той, точно когато самолетът започна да се придвижва към стартовата позиция. Започваш да се държиш старчески и да се паникьосваш. Може никога да не си бил авантюрист, но едно време в теб имаше поне малко смелост. Не се страхуваше, че ще те арестуват в стаята с повиквателните, та сега ли? Знаеш отлично, че Боб Грегъри не иска да ти причини лично нищо лошо. Това е Боб, помниш ли Боб? А поканата бе отправена лично от Боб. Който и да е с него, когато пристигнеш там, които и да се окажат настоящите му приятели, той ще се погрижи да се върнеш у дома невредим.